Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Знам, не е защото ги познавам. По-скоро съм ги виждала някъде. Някъде наскоро. Не мога да определя къде, но знам, че съм виждала тях, или двама, които много приличат на тях. -
Взирах се надолу към неясните снимки, в сиво, бяло и черно, съставени от малки точки, сякаш факсът беше копие, направено от копие, което също е било копие.
Кой знае оригиналът откъде е дошъл?
О'Брайън явно разбра за какво мисля , защото отвърна :
- Работиш с факс от лошо направена снимка по време на наблюдение. Ще бъдеш късметлийка, ако познаеш собствената си майка на такава снимка.
Кимнах и взех тази, на която беше изобразен мъжът с голямата тъмна коса. Точно щеше да влезе в кола. Зад него имаше по-стара сграда, която не ми говореше нищо, не бях студентка по архитектура. Мъжът гледаше надолу като че внимаваше с бордюра, така че не можех да го видя напълно отпред.
- Може би, ако го видя сниман отпред. Изпратили ли са ни всичко, с което разполагат?
- Изпратили са ми всичко, или поне така твърдят. - Изражението на лицето й говореше, че не е много убедена, че вярва в това, но трябва да действа сякаш вярва. -Бяха доста разтревожени, че в щатите може да има още от приятелите на Хайнрих. Ще раздадем копия от снимките на патрулните коли, с нареждания да следят и да докладват, но да не арестуват.
- Смяташ, че са чак толкова опасни? - попитах.
Тя ме изгледа многозначително.
- Прочете досието на Хайнрих, какво мислиш?
Свих рамене.
- Да, звучеше опасен. - Отново се върнах към списъка на познатите съучастници. - Нито един от тези не ми говори нищо. - Затворих папката и я поставих зад двете снимки. Този път взех тази, на която беше мъжът със светлата коса. На снимката косата му изглеждаше бяла. Бяла или много, много светло руса. Не можех да преценя височината му, защото отзад нямаше много фон. Снимката беше в анфас, отблизо, виждаше се само горната част на тялото му. Беше се навел над маса и говореше. Тази снимка беше по-добра, с повече подробности, но пак не можех да се сетя откъде го познавам.
- Снимката с един от онези скрити шпионски апарати ли е правена?
- Защо питаш?
Преместих снимката, така че тя да може да я види директно.
- Първо, ъгълът на заснемане е странен, нагоре, сякаш апаратът е ниско, някъде на нивото на бедрото. Обикновено човек не снима от бедрото си. Второ, той говори, но не гледа към фотоапарата, прекалено естествено е. Обзалагам се на голяма сума, че не знае, че го снимат.
- Възможно е да си права. - Тя взе снимката от мен и я огледа, като я обърна леко, за подобра видимост. - Какво значение има как е направена? - Погледът й беше станал остър и студен, добър поглед на ченге, подозрителен, искащ да разбере това, което знаех аз.
- Виж, наблюдавах ви как разпитвате Хайнрих и приятеля му. Звучаха като развален грамофон. Може да ги задържите за 72 часа, но през цялото време могат да не казват нищо.
- Да - съгласи се тя.
- Можем да хвърляме въдица напосоки. Кажете на Хайнрих, че приятелите му трябва наистина да внимават. Не може да се определи къде са правени снимките. Русокосият е в някаква стая.
О'Брайън поклати глава .
- Не, не разполагаме с достатъчно информация, за да хвърляме въдицата, все още не.
- Ако се сетя къде съм виждала тези типове, бихме могли - отвърнах.
Тя ме погледна, сякаш най-накрая бях извършила нещо интересно.
- Бихме могли - гласът й бе предпазлив.
- Дори да не се сетя къде съм ги виждала, ако стане прекалено близо до 72 часа, не можем ли да опитаме с блъф?
- Защо? - попита тя.
Скръстих ръце върху ребрата си и се преборих с желанието да се прегърна.
- Искам да знам защо това леке ме преследва. Честно казано, ако той не преследваше конкретно мен, щях да съм по-притеснена за Сейнт Луис като цяло.
Тя се намръщи.
- Защо?
- Ако Хайнрих и екипът му бяха дошли заради града, тогава бих казала, че трябва да се тревожим за тероризъм. Вероятно нещо с расистка насока. - Докоснах папката без да я отварям. - Макар че, според слуховете, той е работил няколко пъти за цветнокожи. Чудя се как го е обяснил пред белите си расистски приятелчета?
- Може би е най-обикновен наемник - предположи О МБр. а-й ън оже би фактът, че е работил за привърженици на идеята за господство на белите, е съвпадение.
Те просто са били хората с пари, когато той е имал нужда от пари.
Вдигнах поглед към нея.
- Вярваш ли на това?
- Не - отговори тя и се усмихна. - Разсъждаваш повече като ченге, отколкото предполагах,
Блейк. Това ти го признавам.
- Мерси. - Приех това като комплимент, какъвто беше.
- Не, ако нещо изглежда като патица, плува като патица, квака като патица, то значи е патица, а според досието му той е привърженик на теорията за превъзходството на белите, който не е над идеята да взима пари от същите хора, които иска да унищожи. Той е расист, не фанатик.