Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Дълбоки бръчки от смях обграждаха наистина приятна усмивка. Протегна ръката си към мен. Изправих се, за да се здрависам и ръката й стискаше твърдо, силно. Хвърлих поглед към черното сако, провесено на стола на детектив О'Брайън и знаех с кого говоря, дори преди да се представи.
- Съжалявам, че ми отне толкова време да се върна при вас. Имахме тежък ден - покани ме да седна.
Седнах.
- Разбирам ви.
Тя се усмихна, но сега очите й не пасваха на усмивката, сякаш не ми вярваше.
- Аз ще отговарям за този случай, затова искам първо да изясня няколко неща. - Тя постави папката, която носеше върху бюрото, отвори я и изглежда се зачете в някакви бележки.
- Разбира се - казах.
- Не знаете защот тези мъже са ви следвали, така ли?
- Не, не знам.
Тъмните й очи ми отправиха много директен поглед.
- Но почувствахте че е толкова важно, че чак оправомощихте - тя провери записките си - десет цивилни, които да ви помогнат да заловите тези мъже.
Свих рамене и я погледнах с приятен, празен поглед.
- Не ми харесва да ме следват хора, които не познавам.
- Казала сте на офицерите, дошли на място, че заподозрените може да имат незаконни оръжия. Това преди някой да претърси тях или колата. Как разбрахте че имат незаконни оръжия, - последва почти незабележимо колебание преди да добави, -маршал Блейк?
- Инстинкт предполагам.
Топлите й сиви очи внезапно станаха ледени като зимно небе.
- Прекратете глупостите и просто ми кажете какво знаете.
Погледнах я с широко разтворени очи.
- Казах на колегите ви офицери всичко, което знам, детектив О'Брайън, честно.
Тя ме погледна с такова изпепеляващо презрение, че трябваше да се свия и да си призная всичко, което знаех. Проблемът беше че нямах нищо за признаване. Нищичко.
Опитах с честност.
- Детектив О'Брайън, кълна се че едва днес на магистралата, забелязах че имам опашка.
След това забелязах същите двама мъже отвън в различна кола. Докато не ги забелязах втория път, бях склонна да мисля че съм параноична. Но щом бях сигурна че ме следват, исках да спрат да го правят, и освен това исках да знам защо са започнали да ме следят - свих рамене. - Това е цялата истина. Иска ми се да знаех нещо, което да прикрия от вас, но в този случай съм толкова на тъмно, колкото сте и вие.
Тя затвори рязко папката и я плясна остро в бюрото, сякаш да подреди документите в нея, но изглеждаше повече като автоматично или може би раздразнено движение.
- Не се опитвайте да ми примигвате с дългите си мигли, госпожице Блейк, на мен не ми действа.
Да примигвам с мигли? Аз?
- Да не би да ме обвинявате че се опитвам да използвам женски хитрини върху вас, детектив?
Това почти я накара да се усмихне, но тя го преодоля.
- Не точно, но съм виждала жени като вас, толкова дребни, толкова сладки, само правите тази невинна физиономия и мъжете ще се избият да ви повярват.
Загледах я за секунда да видя дали се шегува, но изглеждаше сериозна.
- Каквато и томахавка да размахвате, намерете нечия чужда глава да я забиете. Дойдох и ви казах само истина. Помогнах да разкарате от улицата двама мъже, които носеха оръжия заредени с пробиващи бронежилетки „убийци на полицаи". Но вие не изглеждате никак признателна.
Очите й станаха ледени.
- Свободна сте да си тръгнете, когато поискате, госпожице Блейк.
Изправих се после й се усмихнах отвисоко, знаейки че очите ми са толкова студени и недружелюбни, колкото и нейните.
- Много ви благодаря, госпожице О'Брайън - наблегнах на „госпожице".
- За вас съм детектив О'Брайън - поправи ме тя, както бях сигурна че ще направи.
- Тогава за вас съм маршал Блейк, детектив О'Брайън.
- Аз си спечелих правото да бъда наричана детектив, Блейк, не ми дадоха чина служебно.
Може да имате значка, но това не ви прави полицай.
Исусе, тя ревнуваше. Поех си дълбоко дъх и го изпуснах бавно. До никъде нямаше да стигна, ако продължах да вдигам летвата и да се карам с нея. Затова спрях. Точка за мен.
- Може да не съм същия тип полицай, но съм надлежно назначен федерален шериф.
- Можете да се намесвате във всеки случай, засягащ свръхестествено. Този не е такъв. - Тя се втренчи в мен със спокойо лице, но все още показващо следи от гняв. -
Така че приятен ден.
Премигнах и преброих бавно до десет.
Влезе друг детектив. Той имаше къса къдрава руса коса, лунички и голяма усмивка. Ако беше само малко по-отскоро при цивилните полицаи, щеше да проскърцва докато върви.