Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Кимнах.
- Мисля, че си права.
Тя сведе поглед към мен за секунда или две, след което кимна, като че беше взела някакво решение.
- Ако краят на седемдесетте и два часа наближи, може да дойдеш и ще хвърлим въдицата, но мисля, че ни трябва по-добра стръв от няколко снимки с лошо качество. Кимнах.
- Съгласна съм. Ще направя всичко възможно да измисля нещо повече, преди да предизвикаме лъва в собствената му бърлога.
- Да предизвикаме лъва в собствената му бърлога? - тя поклати глава. -Какви книги четеш?* (*На англ. фразата е „to beard the lion in his den", което е идиом и означава да предизвикаш някого на негова територия, но същевременно има издадена книга с много подобно заглавие
„How to beard a lion in his own den" на автора Р. Б. Томас)
Поклатих глава.
- Имам приятели, които ми четат, ако няма картинки, почти не мога да схвана за какво става въпрос.
Тя ми отправи още един от онези погледи - наполовина възмущение, наполовина опит да не се засмее.
- Съмнявам се, Блейк, много се съмнявам в това.
Всъщност, Майка, Натаниел и аз се редувахме вечер да четем на глас един на друг. Майка беше шокиран, че нито аз, нито Натаниел сме чели оригиналния „Питър
Пан", така че започнахме с това. След това открих, че Майка никога не беше чел „Паяжината на Шарлот".
Натаниел беше прочел книгата като дете, но никой не му я бе чел на глас. Всъщност, той не помнеше някой да му е чел каквото и да било на глас, докато е бил дете.
Това беше всичко, което каза, че никой не му е чел на глас, докато е бил малък, но това късче информация говореше много. Така че се редувахме да четем един на друг, ритуал преди лягане, който беше повече домашен и странното е, че бе по-интимен, отколкото секса, или храненето на ardeur. Човек не чете гласно любимите си детски приказки на хора, с които се чука, а на хора, които обича. Ето я пак тази дума, „любов". Започвах да си мисля, че не знам какво означава.
- Блейк, Блейк, тук ли си?
Примигах към О'Брайън осъзнах , че ми е говорила , но не я бях чула .
- Съжалявам, наистина, май се бях замислила прекалено дълбоко.
- За каквото и да мислеше, не изглеждаше прекалено щастлива.
Какво се очакваше да отговоря, една част беше хубава, друга не беше, като повечето от личния ми живот. На глас изрекох:
- Съжалявам, да бъда следена от някой като Хайнрих ме накара да се изнервя малко.
- Не изглеждаше изплашена, Блейк, изглеждаше замислена прекалено дълбоко.
- И преди са ме преследвали наемни убийци, но не терористи, които са специализирали в политиката. В това, което правя, няма нищо политическо. - В момента, в който изрекох тези думи, осъзнах, че греша. Имаше два типа политика, в които бях дълбоко замесена - на превръщачите и на вампирите. Мамка му, да не би Бел да го е наела? Не, това не звучеше правилно. Бях се докоснала до съзнанието й прекалено интимно, тя все още вярваше, че може да ме притежава. Не би унищожила това, което мислеше, че може да притежава, или да използва.
Ричард все още се опитваше да се измъкне от политическата бъркотия, в която беше превърнал глутницата си, когато се опита да ги превърне в истинска демокрация. Нали знаете - по един глас на човек. Беше се получило толкова зле, защото той бе забравил да запази правото си на президентско вето. Беше Улфрик, вълчият крал, но унищожи длъжността на Улфрик, а все още не беше изградил наново уважението и силата, от които се нуждаеше. Помагах му да го направи, но някои от глутницата виждаха в намесата ми поредния знак за слабост. По дяволите, и Ричард мислеше така.
Но, доколкото знаех, никой не се опитваше да превзема глутницата на Ричард. Съседните глутници се държаха на разстояние, докато бъркотията не се уталожеше. С изключение на Силви, нямаше друг, достоен да отправи предизвикателство, а тя се въздържаше, защото го харесваше и не искаше да й се налага да го убива. Ако Ричард не се страхуваше от това, което Силви би могла да направи като Улфрик, можеше да й отстъпи мястото, но тя бе признала, че първата заповед, която ще издаде, ще бъде да нареди да убият всички, заподозрени в нелоялност. Това би могло да означава дузина или две. Ричард нямаше желание това да се случи. Но Силви би дошла директно при мен, ако имаше проблем.
Така че...
Вдигнах поглед към О'Брайън тя ме наблюдаваше и се опитваше да ме разгадае. Нямах представа какво е видяла, докато различните мисли танцуваха върху лицето ми. Днес определено не бях в най-добрата си форма.