Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Джеймс каза, че сме хванали някакъв международен супер шпионин, истина ли е?
Някакъв израз прекоси лицето на О'Брайън, като от болка. Почти можеше да я чуеш как си мисли „По дяволите".
Ухилих се на другия детектив.
- От Интерпол пристигна голям улов, а?
Той закима ентусиазирано.
- Германеца се издирва къде ли не - индустриален шпионаж, заподозрян в тероризъм ...
О'Брайън го отряза:
- Махай се, детектив Уебстър, махай ми се от главата и върви по дяволите. Усмивката му повехна.
- Да не направих нещо грешно? Искам да кажа маршалът ги доведе и аз мислех ....
- Махай се оттук веднага - каза О'Брайън и ръмженето в гласа й можеше да накара дори и върколак да се гордее.
Детектив Уебстър се отдалечи без да ккаже друга дума. Изглеждаше притеснен и сигурно имаше защо. Можех да се хвана на бас, че О'Брайън беше злопаметна до гроб и гледаше всеки да си плати.
Тя ме погледна, но гневът в погледа й не беше само към мен. Може би беше заради всички години, през които е била единствената жена в службата, може би самата работа я дразнеше или може би винаги си е била сърдитка. Не знаех и не ме интересуваше.
- Залавянето на международен терорист тези дни, може да оправи кариерата на човек - казах, леко разговорно, без да гледам точно към нея.
Изразът на омараза в очите й, ме накара да трепна.
- Знаеш че ще е така.
Поклатих глава.
- О'Брайън, аз нямам кариера в полицията. Нямам кариера дори и при федералните. Аз съм екзекутор на вампири и помагам при случаи, в които участват чудовища.
Да имам значка е толкова нова идея, че още се спори, дали ще имаме ранг на федерални маршали и дали изобщо ще можем да се изкачваме в йерархията. Аз не съм заплаха за повишението ти.
Овациите по този случай няма да помогнат с нищо на кариерата ми. Така че - обслужвай се.
Очите й омекнаха от омраза към недоверие.
- Какво ще спечелиш ти?
Поклатих глава.
- Още ли не схващаш, О'Брайън? Какво каза Уебстър - международен шпионин, индустриален шпионаж, заподозрян в тероризъм и това е само началото на списъка.
- И какво? - попита тя, с ръце притискащи папката върху бюрото, все едно я пазеше от мен, сякаш щях да я грабна и да хукна да бягам с нея.
- Той ме следеше, О'Брайън, защо? Никога не съм излизала от страната. Какво иска един международен престъпник като него от мен?
Тя се намръщи леко.
- Наистина не знаеш защо те следваха, нали?
Поклатих глава.
- Не. А ти били искала някой като него да те следва наоколо?
- Не - каза тя и гласът й беше омекнал, несигурен. - Не, не бих искала. -Вдигна поглед към мен, погледът й бе твърд, но не колкото преди. Не се извини, но ми подаде папаката. - Ако наистина не знаете защо ви следят, тогава е редно да знаете колко лош мъж сте си изровили ... маршал Блейк.
Усмихнах се.
- Благодаря, детектив О'Брайън.
Тя не отговори на усмивката ми, но изпрати детектив Уебстър за ново кафе и за двете ни.
Освен това му каза да свари прясно преди да го сипе в чашите. Започвах все повече да харесвам детектив О'Брайън.
37
Той се казваше Леополд Валтер Хайнрих. Германец. Беше заподозрян в почти всяко сериозно престъпление, за което се сетите. И под „сериозно" имам предвид „не незначително". Не крадеше чанти, не беше измамник на дребно. Подозираха го в сътрудничество с терористични организации по цял свят, най-вече с тези с арийски уклон. Не че никога не е приемал пари от хора, чиято цел беше да предпазят света от фанатици, но явно предпочиташе да работи с последните. Свързваха го с шпионаж, помагащ на бледолики или да останат на власт, или да придобият власт над хора, които не са толкова бледолики.
Досието съдържаше списък на познати съучастници, със снимки на някои от тях. Част от снимките бяха като от полицейски архив, но повечето бяха с лошото качество на правени по време на наблюдение. Лица в профил, лица, уловени докато се хвърлят към автомобили, във и извън сгради в далечни страни. Сякаш мъжете знаеха, че ги снимат, или се страхуваха, че това ще стане. Имаше две лица, към които непрекъснато се връщах, на двама мъже, единият бе в профил и носеше шапка, а другият беше с неясна физиономия, която се взираше право в обектива.
О'Брайън застана до мен и се загледа надолу към двете снимки , които бях поставила една до друга на края на бюрото й.
- Разпознаваш ли ги?
- Не съм сигурна. - Докоснах ръба на снимките, като че това щеше да ги направи поистински, да ги накара да издадат тайните си.
- Непрекъснато се връщаш към тях - отбеляза тя.