Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Детектив Джесика Арнет бе тази, която най-накрая изрече нещо различно от „здрасти".
- Къде е сладурът, който винаги се мъкне след теб?
- Кой от всички? - не разбрах.
Тя се разсмя и се изчерви леко. Изчервяването привлече вниманието ми. Винаги е флиртувала с Натаниел, но никога не се бях замисляла особено за това, докато не видях да се изчервява.
- Около теб има немалко сладури, но аз говорех за този с теменужените очи.
Обзалагах се, че e напълно наясно как е името на Натаниел.
- Днес остана в къщи - обясних.
Тя остави купчината папки върху едно бюро, не нейното собствено, и отметна косата си от лицето. Нямаше достатъчно коса, която да махне. Жестът изглеждаше стар, от времето, в което е имала по-дълга коса. Късата, подстригана едва под ухото, коса не украсяваше лицето й. Но то все пак беше хубаво, триъгълно, с деликатни кости, които обграждаха приятно усмивката й. Досега не бях забелязала, но беше хубава.
Натаниел искал ли е някога да ходи на срещи, просто на срещи? Не историите с господство и подчинение, а на вечеря и кино. Някой ден ще успея да контролирам ardeur и няма да се нуждая от pomme de sang, нали? Поне такъв е планът. Следователно Натаниел би трябва да ходи на нещо като... срещи. Нали? Ако аз нямаше да оставам с него, той трябваше да излиза на срещи.
Точно между очите започваше да ме мъчи главоболие.
Детектив Арнет едва не ме докосна по рамото, но се спря с протегната пъка.
- Добре ли си?
Насилих се да се усмихна.
- Търся Зербровски.
Тя ми каза в коя стая е, защото не знаеше, че не би трябвало да ме осведомява. По дяволите, дори не бях сигурна, че не трябва. Технически, това беше част от разследване, в което Долф искаше и моя принос, така че имах право да присъствам когато разпитват заподозрени. В съзнанието ми всичко звучеше логично, но малко отчаяно, сякаш се опитвах да убедя себе си прекалено силно.
Застанах на пръсти до вратата, така че да мога да погледна през малкия прозорец.
Телевизията ще ви накара да мислите, че всички стаи за разпити в полицията имат огромни еднопосочни огледала, които заемат почти цяла стена. Много малко участъци разполагат с такъв бюджет или с помещение за целта. Телевизията го използва, защото е по-драматично и улеснява работата на операторите. На мен ми се струваше, че истинският живот е достатъчно драматичен и без големи стъкла, и в него няма подходящи ъгли на заснемане, само болка. Или просто бях в отвратително настроение. Исках да надзърна набързо в стаята, за да съм напълно сигурна, че съм на правилното място. Джейсън беше при малката маса, Зербровски седеше срещу него, но това, което ме хвана неподготвена, бе Долф, който се облягаше на срещуположната стена.
Зербровски беше заявил, че Долф отсъства от работа за две седмици. Беше ли ме излъгал? Не изглеждаше вероятно. Но какво правеше тук Долф?
Почуках рязко на вратата. Изчаках, успокоявайки се или поне се постарах да изглеждам спокойна. Зербровски открехна вратата. Очите му изглеждаха изненадани зад слънчевите му очила.
- Моментът не е подходящ - заяви. Опита се да ме предупреди с поглед, че Долф е в стаята.
- Знам, че Долф е тук, Зербровски. Мислех, че няма да го има две седмици.
Зербровски въздъхна, но очите му бяха гневни. Ядосани на мен предполагам, затова че не се измъкнах крадешком, а влошавах ситуацията. Влошаването на ситуацията беше един от специалитетите ми; досега трябваше да го е разбрал.
- Лейтенант Стор е тук, защото все още е начело на Регионалния отряд за свръхестествени разследвания и той насочи вниманието ни към този заподозрян.
- Заподозрян? Защо Джейсън е заподозрян?
- Не искаш да правиш това в коридора, Анита.
- Не, не искам, искам да вляза в стаята, така че да можем да разговаряме като цивилизовани същества. Ти си този, който ме държи навън, в коридора.
Той облиза устните си и едва не се обърна, за да погледне Долф, но се пребори с импулса.
- Влез - и снижи гласа си до шепот, - но в стаята остани от тази страна. Последвах го вътре и застанах там, където ми посочи, така че масата беше между мен и
Долф. Сякаш Зербровски нямаше доверие какво би направил Долф.
- Няма да позволиш тя да присъства - отсече Долф.
Зербровски изправи рамене и се обърна към Долф.
- Ние я помолихме за помощ в това разследване, Долф.
- Аз не съм - възрази той.
- Всъщност, напротив, направи го - не се съгласих.
Долф отвори уста, след това я затвори в стегната линия. Обви ръце около себе си толкова силно, че изглеждаше сякаш боли, като че нямаше доверие какво биха направили ръцете му, ако не бяха обвити около нещо. В погледа му имаше такава ярост. Обикновено имаше едни от най-неразгадаемите очи, които бях виждала, пусти, които не издаваха нищо. Днес издаваха всичко, но не разбирах откъде идваше гневът.