Небесносини грехове

- И двамата ще излезете от колата много бавно. Ако един от вас посегне към оръжието си, може да умрете и двамата. За разпит ми трябва само единият от вас, другият е допълнителна екстра. Ще направя всичко възможно единият да оцелее, но няма да си мръдна малкото пръстче да спася и двама ви, защото двама не ми трябвате. Ясно ли е?

Русокосият отвърна „Да.", а другият - „Кристално ясно, мама му стара.". - О, да, той беше американец, само ние се изразяваме толкова поетично.

След което чух сирените. Бяха близо, много близо, например пред сградата.

Щеше ми се да мисля, че само са минавали, но когато държиш на открито толкова много оръжие, не може да разчиташ на това.

- Никога няма ченге, когато ти трябва - констатира Боби Лий, - но опитай да извършиш нещо незаконно, и те налазват целия.

Мъжът с шапката каза:

- Ако приберете всичките си оръжия, преди ченгетата да се появят, ще се престорим, че това не се е случило. - Усмихваше се докато се навеждаше, така че със сигурност да видя самодоволното му изражение.

Усмихнах му се в отговор и неговата усмивка увяхна, защото изглеждах прекалено доволна.

Все още не можех да извадя значката си от джоба с отработено движение, поне не и с една ръка, но се справих. Показах металната звезда в малкия й калъф.

- Федерелен шериф, задник. Дръж ръцете си там, където можем да ги виждаме, докато полицаите не пристигнат.

- За какво ни арестувате? - попита русокосият с немския си акцент. - Нищо не сме направили.

- О, не знам. Ще започнем със скрито носене на оръжие без разрешително, след това подозрение в кражба на кола. - Потупах импалата отстрани. - Тази кола не е ваша, и какъвто и предмет приятелчето ти там да е пуснало на пода, ще бъде незаконен. Наречето го интуиция.

- Боби Лий, не ни трябва толкова голяма тълпа.

Той схвана мисълта ми и излая друга заповед с този странен, гърлен, почти немски език.

Плъхолаците се разпръснаха с тази прекалено-бърза-за-да-се-види скорост, на която съм ставала свидетел веднъж или два пъти.

Клаудия остана на мястото си, а Боби Лий отказа да напусне, така че бяхме само тримата, когато първият полицай ни забеляза. Е, петима, ако броите и лошите. Двама униформени полицаи дойдоха пеш по уличката, защото камионът, който блокираше пътя, не се беше преместил, а плъхолакът, който го караше вървеше точно пред тях, с ръце, поставени върху главата. Бяха взели оръжието му.

Уверих се, че държа значката си колкото се може по-напред и нагоре.

Крещях „федерален шериф", докато те заобикаляха ъгъла.

Полицаите използваха няколко коли от тази страна на паркинга за прикритие и извикаха:

- Свалете оръжията!

Изкрещях в отговор:

- Федерален шериф Анита Блейк, останалите са федерални пълномощници. Боби Лий прошепна:

- Пълномощници?

Проговорих с ъгъла на устата си:

- Просто се съгласявай с мен.

- Да, госпожо.

Дръпнах се назад от колата достатъчно, за да покажа по-добре значката си и извиках: