Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
— Аз мислех…
— Ти мислеше да ме подведеш, та да го купя. Не, на ми трябва такава стока. Достатъчно много гадници съм купил вече. Смачкай го, та да ти е мирна главата, а купиш ли го, не знаеш колко пъти още ще трябва да го купуваш. Много съм купил вече, стигат ми. Грешката ми е, че тебе не те смачках. Но си мислех, че те купувам веднъж за винаги. Че ще те е страх да се препродадеш.
— Ама, Шефе — каза Тайни, — това е несправедливо. Знаеш какво е отношението на всички нас, твоите хора, към тебе. Не че се страхуваме, а…
— Грешите, ако не се страхувате — каза Шефа с неочаквано тих и нежен глас. Като майка, която шепне на бебето в люлката.
И Тайни отново се обля в пот.
— Махай се оттук! — каза Шефа, този път по-твърдо.
Погледнах към вратата, която се затвори зад тихо измъкналата се фигура, и казах:
— Ама какви мили очи правиш на избирателите си.
— По дяволите! — изруга той, разположи се по-удобно на канапето и тикна настрана хелиографните копия. После се опита да разкопчае яката си, но не успя и ядосан, скъса копчето и отхлаби възела на връзката. Проточи врат наляво-надясно, като че яката го задушаваше. — По дяволите! — повтори той раздразнен. — Не разбра ли това говедо, че не желая да се меси в тази работа? — И пак побутна копията.
— А ти какво очакваш? — попитах аз. — Шест милиона долара са това. Виждал ли си някога мухи да бягат от мед?
— По-добре да стои далеч от този мед.
— Той е напълно последователен. Очевидно Ларсън е готов да продаде Макмърфи. Заради договора. Той е опитен строител. И…
Изведнъж се изправи, погледна ме остро и попита:
— И ти ли си с тях?
— Аз нямам отношение към тази работа — свих рамене. — Ако ме питаш, ти можеш и сам да си построиш болницата. Аз само искам да кажа, че ако погледнем от зрителния ъгъл на Тайни, той постъпва съвсем логично.
— Какво, и ти ли не разбираш? — попита остро, взирайки се в лицето ми. — И ти ли не разбираш, дявол да го вземе!
— Какво има за разбиране, когато всичко е ясно.
— И ти ли не разбираш? — скочи той от канапето и щом стъпи на пода, разбрах, че е пиян по лекото поклащане. Той се приближи до мен, хвана ме за ревера, поразтърси ме, заби съвсем отблизо поглед в лицето ми — сега видях, че очите му са кървясали — и каза: — И ти ли не разбираш? Аз строя най-хубавата болница в страната, най-хубавата в света и няма да допусна мижитурки като Тайни да се месят в тая работа. Ще нарека болницата „Уили Старк“ и тя ще стои, когато аз отдавна ще съм в гроба, и ти ще си в гроба, и всички тези песоглавци ще са в гроба, и всеки ще се лекува в нея, дори да няма пукнат грош.
— И ще гласува за тебе — казах.
— Аз ще бъда в гроба, и ти ще бъдеш в гроба и не ми пука кой за кого ще гласува, важното е, че всеки ще може да постъпи в нея…
— И ще те благославя.
— Ах, ти! — Той сграбчи ревера ми в големия си юмрук и ме разтърси здраво. — Стига си се хилил насреща ми като курва… престани или…
— Слушай — казах, — ти ме бъркаш с някой от твоята сбирщина. Когато ми се хили, хиля се — все още!
— Джек… стига, Джек… знаеш, че не това исках да кажа… но защо се хилиш така? И ти ли не разбираш, дявол да го вземе! Не разбираш ли? — Без да пуска ревера ми, той тикна лицето си с тия опулени очи в моето и продължи: — Не разбираш ли? Не виждаш ли, че не искам тези копелетия да напакостят на моето дело? Болница „Уили Старк“. Не е ли ясно? И ще назнача за управител най-способния човек, който може да се намери. Да, господинчо! Най-способния. Бъди спокоен, аз зная кой. Препоръчаха ми го в Ню Йорк. А ти, Джек…
— Да?
— Ти ще трябва да го склониш.
Измъкнах ревера си от ръката му, поогладих го и се тръшнах в креслото.
— Кой е той? — попитах аз.
— Доктор Стантън. Доктор Адъм Стантън.
Едва не подскочих в креслото. Пепелта от цигарата ми падна върху ризата.
— Откога имаш тези симптоми? — попитах го. — А розови слонове привиждат ли ти се?
— Ти склони Стантън — каза той.
— Ти си болен.
— А ти го склони — повтори твърдо той.
— Шефе — казах, — Адъм е стар мой приятел. Познавам го повече от брат. И зная, че те мрази и в червата.
— Аз не държа да ме обича. Държа да бъде управител на моята болница. Не искам от никого да ме обича. Нито дори от теб.