Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Така след много месеци се добрах до търсеното. Защото нищо не се губи, нищо и никога. Все остава някаква следа — я анулиран чек, я отпечатък от червило, я стъпка в лехата, я презерватив на алеята в парка, я остра болка в старата рана, я първите детски обувчици, я някакъв примес в кръвта. И всички времена са едно време, и всички мъртви никога не биха съществували, ако не им дадем живот с нашето определение, и от далечния полумрак очите им ни гледат умолително.
Ето в това вярваме ние, историците.
И обичаме истината.
Глава шеста
Когато посетих лисичата дупка на старата Литълпо в Мемфис, с което завърших научните си изследвания, беше краят на март 1937 г. Тази работа ми отне почти седем месеца. Но през това време се бяха случили и други събития. Второкурсникът Том Старк беше станал куотърбек на легендарната единадесеторка на Юга и по този случай бе забил скъпата си жълта спортна кола в някакъв отводнителен канал край едно от многото скоростни шосета, които носеха името на баща му. За щастие разбитата кола била намерена не от някой словоохотлив гражданин, а от пътната полиция и полупразната бутилка, която би могла да послужи като улика, била изхвърлена в нощта и цопнала в тъмните води на блатото. До безчувственото тяло на Светкавицата на второкурсниците лежало друго тяло, не безчувствено, но силно пострадало, защото в голямата, скъпа жълта спортна кола Том возел не дотам скъпа, жълтокоса спортна мацка на име Карес Джонс.
Тя завърши разходката не в блатото, а на операционната маса. И бе достатъчно любезна да не умре, въпреки че в бъдеще едва ли би могла да краси такава спортна кола. Но баща й се оказа не дотолкова любезен. Той тропаше с крак, заканваше се, че ще се лее кръв, заплашваше със съд, затвор и публичен скандал. Ала много скоро го принудиха да замлъкне. Разбира се, не безплатно. В края на краищата всичко се уреди мирно и тихо. Господин Джоно се занимаваше с камионни превози и някой се беше погрижил да му обясни, че камионите се движат по държавните шосета и че собствениците на камиони държат на добрите си отношения с някои щатски служби.
Том нямаше и драскотина, но лежа три часа в безсъзнание в болницата. В това време Шефа, бял като платно, плувнал в пот, с паднала над очите коса и невиждащ поглед крачеше напред-назад в приемната, биеше юмрук в длан и дишаше тежко и шумно, както дишаше синът му в отвъдната стая. После се появи Луси Старк — беше към четири сутринта — със зачервени, но сухи очи и съвсем смазан вид. Между двамата избухна караница. Но едва след като им съобщиха, че Том е съвсем добре. Преди това Шефа само крачеше напред-назад и сумтеше, а тя седеше, загледана в празното пространство. Но щом ги успокоиха за Том, тя стана, доближи се до мъжа си и каза:
— Ще трябва да го озаптиш. — Говореше почти шепнешком.
Думите й не стигнаха до съзнанието му и няколко секунди той я гледа тъпо, после протегна плахо ръка към нея, като мечка, която се докосва до нещо непознато, и каза с пресъхнали устни:
— Няма… няма нищо, Луси. Той е добре.
Тя завъртя глава.
— Не, не е добре.
— Докторът… — Той пристъпи неуверено към нея. — Докторът каза, че…
— Не, не е добре — повтори тя. — И няма да бъде, ако ти не вземеш мерки.
Лицето му изведнъж се наля с кръв.
— Слушай, ако имаш пред вид да го спра да играе… ако…
И пак започна старата история.
— О, не е само до играта. Въпреки че и тя го разваля — той се мисли за герой, нищо друго не го интересува на този свят. Но става дума и за други неща, които водят началото си от нея — той е разпасан, егоист, безделник и…
— Няма да правя от сина си лигльо! А ти това искаш.
— Предпочитам да умре пред очите ми, отколкото да стане никаквец заради твоите амбиции.
— Не ставай глупава!
— Ти ще го погубиш. — Тя говореше с тих, равен глас.
— Стига! Не му пречи да стане мъж. В детството си аз не съм видял никакви радости. Нека си поживее. Аз държа да си поживее. Гледал съм как хората живеят и се веселят, а самият аз никога не съм имал тази възможност. Нека…
— Ти ще го погубиш — произнесе тя тихо и равно като орисница.
— Слушай, ще разбереш ли най-после… — започна той, но в това време аз се измъкнах през вратата и я затворих тихичко след себе си.