Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
— Когато отидох при губернатора… — подзе тя.
— Как, ама и вие ли сте ходили при губернатора?
— След случилото се… след всичко… исках да отмъстя на този човек и тръгнах при губернатора…
— Велики боже! — възкликнах аз.
— … и поисках да го накаже — защото беше приел подкуп, защото беше убил брат ми, — но той ми каза, че нямам доказателства, че този човек му е приятел, а аз нямам доказателства.
— Ами писмото? Показахте ли му писмото?
— Да, писмото беше у мен.
— Но показахте ли го на губернатора?
— Да, да, а той ми казва: „Госпожице Литълпо, вие се заклехте, че не сте получавали никакво писмо, значи, сте излъгали, това е лъжесвидетелство, а за лъжесвидетелство се полага най-строго наказание, тъй че, ако това писмо стане известно, ще бъдете наказана с всичката строгост на закона.“
— И какво направихте? — попитах аз.
Главата й — само сива коса, жълта кожа, опъната върху костите, и стари спомени — се заклати леко на тънкото си стебло, сякаш подухвана от вятър.
— Какво да направя? — клатеше глава тя. — Аз, бедната, самотна жена? Брат ми си беше отишъл. Какво можех да направя?
— Да запазите писмото — казах и тя кимна.
— Дайте го — настоях, — дайте ми го. Сега никой няма да ви тревожи. Кълна ви се.
Тя стана да го даде. Дълго рови между купа от пожълтели, вмирисани на кисело книжа, стари ширити и изпомачкани дрехи в металическия сандък в ъгъла, а аз стоях наведен над нея и се ядосвах на кьопавите й схванати пръсти. Най-после го намери.
Грабнах плика от ръката й и изтърсих писмото. То бе написано на бланка от хотел „Монкастело“ и носеше дата 3 август 1915 година. Зачетох:
Мила сестро,
Днес следобед бях при губернатора Стантън и му разказах как са ме изхвърлили като куче след толкова годишна служба, защото Ъруин отхвърли обвинението срещу „Съдърн бел фюъл“ и трябваше да му дадат обещаното, как сега той заема моето място със заплата, за каквато не съм могъл и да мечтая, въпреки че им отдавах всичките си сили. А сега той е и подпредседател. Казах му как са ме лъгали и мамили и как назначиха него за подпредседател заради услугата, която им направи. Но губернаторът Стантън не щеше и да ме чуе. Попита ме имам ли доказателства и аз му казах това, което господин Сатърфийлд ми беше разказал преди месеци: как е било прекратено това дело и как нашата компания иска да се отблагодари на Ъруин. Но сега Сатърфийлд отрича всичко. Гледа ме в очите и отрича да ми е казвал такова нещо. Излиза, че нямам доказателства и губернаторът не ще да започне следствие.
При това положение не мога да направя нищо повече. Както знаеш, ходих и при политическите противници на губернатора, но и те не искаха да ме чуят. Защото този негодник и безбожник Макол, който е техен тартор, е свързан със „Съдърн бел фюъл“. Отначало те се заинтересуваха, а после ме взеха на подбив. Какво мога да сторя? Вече съм стар и болнав, от мен полза няма да има. Вместо да ти помагам, ще ти тегна като воденичен камък на шията. Какво ми остава, сестро?
Ти беше добра към мен и аз съм ти благодарен. Прости ми за това, което се готвя да извърша, но искам да отида при нашата майка-светица и при скъпия ни татко, които бяха толкова мили и добри към нас и които ще ме посрещнат в другия свят и ще пресушат сълзите ми.
Сбогом. До онзи блажен ден, в който ще се съберем отново и всички ще бъдем щастливи.
Мортимър
П. П. Теглил съм доста заеми срещу застраховката. Поради несполуки на борсата. Въпреки това все нещо е останало, но ако разберат, че съм извършил това, което съм намислил, няма да ти го изплатят.
П. П. Дай часовника ми, който ми остана от татко, на Джулиън. Той ще го тачи, при все че ми е само братовчед.
П. П. Ще ми е по-леко да извърша това, което съм намислил, ако нямам грижата за застраховката. Аз я изплатих и ти трябва да я получиш.
И тъй, след като напътствува сестра си как да измами застрахователната компания, този нещастник се отправя към другия свят, където майката и бащата ще пресушат сълзите му. Това писмо беше истински портрет на Мортимър Лонзо: обърканост, безсилие, благочестивост, самосъжаление, хитруване на дребно, отмъстителност и всичко това облечено в тънката плетеница на старомодния счетоводителски почерк, може би малко несигурен сега, но педантичен до последната точка.
Сложих го отново в плика и го пуснах в джоба си.
— Ще направя фотокопие — казах аз — и ще ви го върна. Ще искам да ми заверят фотокопието. А вие ще трябва да направите декларация пред нотариуса за посещението ви при губернатора Стантън. За което — пристъпих към масата, взех двете банкноти и й ги подадох — ще получите още сто долара. Вземете си шапката.