Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Имам среща с кмета Суоп — обясних.
— Кабинетът му е в дъното на коридора — мъжът погледна джобния си часовник. — Може и да се е прибрал вкъщи обаче. Повечето хора си тръгват към три и половина.
— Благодаря — казах му и продължих нататък.
Чух ключовете му да дрънчат, докато се насочваше към стълбите и си подсвиркваше песен, която не знаех.
Подминах щаба на общинския съвет и офисът на архиваря — и двата тъмни — и в края на коридора се изправих пред голяма дъбова врата с табела с месингови букви „КАБИНЕТ НА КМЕТА“. Не бях сигурен дали се очаква да почукам или не, а не виждах звънец. Поумувах върху загадката на етикета няколко секунди, а отвън изръмжа гръмотевица. След това свих юмрук и почуках.
След няколко секунди вратата се отвори. В коридора се показа жена с очила с рогови рамки и с желязно-сива копа коса. Лицето й приличаше на гранитен блок, съставен изцяло от твърди ръбове и скали. Веждите й се вдигнаха въпросително.
— Имам… среща с кмета Суоп — обясних.
— О, ти трябва да си Кори Макенсън.
— Да, госпожо.
— Влизай! — жената отвори вратата по-широко и аз се препъхнах покрай нея.
Докато я подминавах, в носа ме удари като светкавица аромат на виолетки — или от парфюма й, или от лака й за коса. Влязох в постлана с червен мокет стая, в която имаше бюро, редица столове и полица със списания. На стената се кипреше потъмняла по ръбовете карта на Зефир. На бюрото имаше кутия за входящи и за изходящи документи, спретната купчинка хартия, рамкирана фотография на бебе, гушнато между усмихнати млади жена и мъж и указателна табелка, на която пишеше: Г-ЖА ИНЕС АКСФОРД, а отдолу, с по-малки букви — СЕКРЕТАРКА НА КМЕТА.
— Просто седни за момент, ако обичаш! — г-жа Аксфорд пресече стаята към втората врата отсреща.
Почука тихо на нея и отвътре се разнесе задавеният акцент на кмета Суоп:
— Да?
Г-жа Аксфорд отвори вратата и съобщи:
— Момчето е тук.
— Благодаря ти, Инес! — чух пукот на стол. — Струва ми се, че с това приключваме за днес. Можеш да се прибираш вкъщи, ако желаеш.
— Искате ли да ви го изпратя?
— След две минутки ще съм готов за него.
— Да, сър. О… подписахте ли онази заявка за новите светофари?
— Трябва да проуча проекта малко повече, Инес. Ще ми бъде главна задача утре сутринта!
— Да, сър. Тогава ще тръгвам! — Г-жа Аксфорд се оттегли от владенията на кмета и затвори вратата, обръщайки се към мен: — Ще те приеме след две минути!
Докато чаках, тя заключи бюрото си, взе си коравата кафява чанта и оправи снимките на плота. Пъхна чантата си под мишница, огледа още веднъж кабинета, за да се увери, че всичко е на точното си място и след това излезе в коридора, без да размени и една думица повече с мен.
Чаках. Над главата ми изтрещя гръмотевица и тътенът отекна в сградата на общината. Чух как започна дъждът — полека в началото, но постепенно нараствайки до удари като с чук.
Вратата към кабинета на кмета се отвори и оттам излезе кметът Суоп. Ръкавите на синята му риза бяха навити над лактите, инициалите му бяха извезани с бяло на джоба на гърдите, а тирантите му бяха на червени райета.
— Кори — каза той с усмивка. — Заповядай и нека си поговорим!
Не знаех какво да мисля за това предложение. Имах представа, естествено, кой е и какъв е кметът Суоп, но никога не бях разговарял с него. А ето ти го сега, усмихнат до уши и ми маха да вляза в кабинета му! Момчетата щяха да повярват в това по-малко и отколкото вярваха, че съм пъхнал метла в гърлото на Стария Мойсей!
— Влизай, влизай! — подкани ме кметът.
Пристъпих в кабинета му. Мебелите бяха от тъмно, лъскаво дърво. Въздухът ухаеше на сладък тютюн за лула. В помещението имаше бюро, голямо като палубата на самолетоносач. Полиците бяха натъпкани с дебели, облицовани с кожа книги. Стори ми се, че никога не са били отваряни, понеже на нито една нямаше белези по гръбчето. Отвъд просторния персийски килим два масивни черни кожени стола стояха обърнати към бюрото. Прозорците разкриваха гледка към „Мърчант Стрийт“, но точно в момента по тях се стичаше пороен дъжд.
Кметът Суоп, чиято сива коса бе зализана назад от плешивото теме и чиито очи бяха тъмносини и дружелюбни, затвори вратата. Каза:
— Седни, Кори.
Поколебах се.
— Няма значение на кой стол.
Избрах онзи отляво. Когато се настаних на седалката, кожата изскърца. Кметът Суоп се намърда в собственото си кресло, краищата на чиито подлакътници бяха навити като охлюви. На плота на бюрото му имаше телефон, покрит с кожа моливник, кутия тютюн „Стрийм и Фийлд“ и стойка за лули, на която се гушеха четири броя. Едната лула беше бяла и на нея имаше гравирано брадато мъжко лице.