Момчешки живот

— Тръгвай тогава!

Взех си две бисквити и се запътих към верандата.

— Ако завали много силно, не излизай от общината! — подвикна мама. — Чу ли?

— Чух! — казах й, метнах се на Рокет и врътнах педалите, докато трошах между зъбите си бисквитите.

Недалеч от къщи колелото внезапно потрепери и усетих как кормилото му се дръпва конвулсивно вляво. Пред мен братята Бранлин караха един до друг черните си колелета, но се движеха в същата посока като мен и не ме видяха. Рокет искаше да завие наляво на следващото кръстовище и аз последвах мъдрия му съвет да се отклоня от маршрута.

Точно когато стигнах до построената от тъмен камък и в готически стил сграда на общината на „Мърчант Стрийт“, изтрещя светкавица и започна да препръсква. Капките бяха ледени — топлият летен дъжд бе отминал в миналото. Оставих Рокет заключен за пожарния кран отвън и влязох в общината, която смърдеше като мухлясало мазе. Табелка на стената ме осведоми, че кабинетът на кмета Суоп е на втория етаж, така че се качих по широкото стълбище, а през високите прозорци около мен нахлуваше мрачна, буреносно-синя светлина. На горния край на стълбите върху черното орехово перило стояха три издялани гаргойла с подгънати люспести крака и скръстени на гърдите нокти. Едната стена бе украсена със старо, прокъсано конфедеративно знаме и до него имаше витрини с изложени в тях войнишки униформи, проядени от молци. Над главата ми се издигаше тъмен стъклен купол, до който можеше да се стигне само със стълба и дочух гръмотевица да отеква през него като в стъклен буркан.

Извървях дългия коридор, подът на който бе застлан с линолеум на черни и бели квадрати. И от двете страни имаше кабинети: „Лицензно бюро“, „Общински данъчен отдел“, „Имотен съдия“104, „Съд по трафика“ и подобни. Никъде не светеха лампи. Мярнах мъж с тъмна коса и синя папийонка да излиза от врата с матово стъкло, означена „Санитария и поддръжка“. Той заключи вратата с ключ от дрънчаща връзка и ме погледна с въпроса:

— С какво мога да ти помогна, млади човече?