Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Тигъра беше мъртъв. Лицето му гледаше Хок Сенг от всеки стълб на улична лампа. От всяка стена. Ето и тук, до вратата на един склад, бяха залепени три плаката на Джайде в бойна стойка от муай тай. Хок Сенг пушеше цигарата си и гледаше намръщено лицето от плакатите. Героят на обикновените хора. Мъжът, който не можеше да бъде купен, който санкционираше на равна нога министри, фарангски компании и дребни бизнесмени. Мъжът, който не се поколеба да влезе в битка дори със собственото си министерство. Пратили го бяха на канцеларска служба, когато започна да създава проблеми, и го върнаха обратно на улицата, когато стана ясно, че зад бюро е още по-голяма напаст. Мъжът, който се присмиваше на смъртните заплахи и който оцеля след три атентата, преди четвъртият да го убие.
Хок Сенг направи физиономия. Напоследък само четворки му се въртяха в главата. Тигъра На Банкок бе имал четири живота, четири шанса. А колко имаше Хок Сенг и колко беше изхабил вече? Плъзна поглед по доковете и хората, които чакаха търпеливо на малки групи, неспособни да стигнат до своите кораби. С изострените си сетива на бежанец Хок Сенг надушваше опасността във въздуха, мирис по-остър от соления повей, който застига ветрохода ти и вещае тайфун.
Тигъра беше мъртъв. Нарисуваните очи на капитан Джайде го следяха и Хок Сенг внезапно потръпна, споходен от ужасното чувство, че Тигъра не е мъртъв. Че Тигъра всъщност е излязъл на лов.
Дръпна се назад, сякаш плакатите бяха дуриани, петносани от мехурчеста ръжда. С мозъка на костите си знаеше — както знаеше, че семейството му е избито и погребано в Малая, — че е време да бяга. Че е време да се скрие от тигрите, които ловуват нощем. Време да се гмурне в налазената от пиявици джунгла, да яде хлебарки и да лази в калта на дъждовния сезон. Нямаше значение къде ще отиде. Важното беше да избяга. Загледа се във ветрохода. Време беше за трудни решения. Дошъл беше моментът да се откаже от фабриката на „Жива вода“ и нейните спецификации. Колкото повече отлагаше, толкова по-лошо щеше да става. Трябваше да похарчи пари. Да подсигури оцеляването си.
Салът потъваше.
27.
Когато Андерсън излезе от сградата, където живееше, Карлайл вече го чакаше на тръни в рикшата. Чакаше и стрелкаше с поглед тъмнината наоколо, наляво-надясно, наляво-надясно. Като заек.
— Изглеждаш ми притеснен нещо — отбеляза Андерсън и се настани до него в рикшата.
Карлайл се намръщи.
— Белоризците току-що щурмуваха „Виктория“. Конфискуваха всичко.
Андерсън вдигна поглед към прозорците на своя апартамент и благодари мислено на бедния стар Йейтс, който бе предпочел да се настани далеч от другите фаранги.
— Много ли загуби?
— Парите в сейфа. Списъци с клиенти, които не исках да държа в офиса. — Карлайл се наведе напред да даде адреса на рикшаря. — Дано имаш какво да им предложиш.
— Аккарат чудесно знае какво предлагам.
Потеглиха във влажната нощ. Чешърки се пръснаха в сенките. Карлайл хвърли поглед през рамо за евентуални преследвачи.
— Официално никой не е погнал фарангите, но за всички е ясно, че ние сме следващите в списъка. Започвам да си мисля, че ще е по-разумно да напуснем страната, докато е време.
— Погледни го от добрата страна. Ако погнат фарангите, Аккарат ще го сполети същата участ.
Движеха се през тъмния град. Пропускателен пункт се материализира пред тях в мрака. Карлайл изтри челото си. Потеше се като прасе. Белоризците дадоха знак на рикшата да отбие.
Андерсън се напрегна.
— Сигурен ли си, че планът ще сработи?
Карлайл отново изтри челото си.
— Скоро ще разберем. — Рикшата спря и белоризците ги наобиколиха. Карлайл заговори бързо на тайландски. Подаде им някакъв лист. Белоризците си размениха няколко думи, после се поклониха раболепно и дадоха знак на фарангите да продължат.
— Проклет да съм.
Карлайл се засмя, без да крие облекчението си.
— Правилните печати върху лист хартия правят чудеса.
— На мен пък ми е чудно, че Аккарат още има някакво влияние.
Карлайл поклати глава.
— Не е Аккарат.
Наближаваха вълнолома. Високите сгради постепенно отстъпваха пред схлупените коптори на гетата. Рикшата заобиколи парчета бетон, паднали от горните етажи на стар хотел от ерата на Разширението. Сградата сигурно е била прекрасна някога, предположи Андерсън. Терасираните нива се издигаха високо, изящно очертани под лунния светлик. Сега обаче порутени колиби бяха налазили основата на хотела, а последните останки от стъклопакетите на сградата лъщяха като изпочупени зъби. Рикшата намали и спря в основата на вълнолома. Парапетите на стълбището към върха на дигата бяха увенчани с две каменни наги. Змиите закрилници сякаш следяха с поглед Карлайл, докато той плащаше на рикшаря.