Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Елин изчака да продължи.
Ролф сви рамене.
– Прибрах се тук, откривайки приятелски кораби с помощта на картата от непознатия. Дар от незнаен бог... или поне така си въобразявах. Чак като зърнах черния плат по прозорците на колибата ни, започнах да се притеснявам. И чак като разбрах, че майка ми и сестра ми събрали малкото ни пари да наемат лодка и тръгнали да ме търсят, както и че лодката се върнала в пристанището, но без тях, осъзнах каква цена бях платил. Това бе поискало морето. Това бе поискал той. Тъгата ме направи достатъчно бездушен да се развихря из града, из целия архипелаг. – Зелените очи на Ролф бяха също
толкова безпощадни, колкото тези на морския бог, който го бе благословил и проклел. – Такава е цената на моята сила. А ти с какво ще платиш, Елин Галантиус?
Тя излетя от стаята, без да му отговори. Макар че гласът на Деанна отекна в съзнанието й.
Обещаната кралица.
Сега, докато стоеше на пустия плаж, наблюдавайки морската шир, блещукаща под последните слънчеви лъчи, Роуан пророни до нея:
– По своя воля ли използва ключа?
В гласа му нямаше нито следа от упрек, от обвинение. Просто любопитство и загриженост.
– Не – отвърна дрезгаво Елин. – Не знам какво стана. Бяхме само двамата с теб, а в следващия момент... тя дойде.
Елин потри мястото между гърдите си, избягвайки допира със златната верижка, висяща от врата й. Гърлото й се стегна, като погледна същото това кътче между неговите гръдни мускули. Накъдето бе насочила юмрука си.
– Как можа? – промълви тя с превзето от студен трепет тяло. – Как можа да се хвърлиш пред силата ми?
Роуан направи стъпка към нея, но не повече. Прибоят и крясъците на чайките, долитащи на сушата за през нощта, изпълниха пространството между тях.
– Ако беше унищожила този град, щеше да унищожиш себе си и всяка надежда за съюзничество.
Първо се разтресоха ръцете й, сетне гърдите и коленете. Пламък и пепел се заусукваха върху езика й.
– Ако те бях убила... – изсъска тя, задавяйки се с думите, неспособна да довърши мисълта си, да я преглътне. Гърлото й гореше и тя стисна очи, докато около нея потръпваха топли пламъци. – Мислех, че съм достигнала дъното на магията си. – Призна му тя с вече преливаща сила твърде скоро, твърде скоро, след като я беше изпразнила. – Допусках, че онова, което открих във Вендлин, е било дъното. Не предполагах, че е било просто... преддверието.
Елин вдигна ръце и щом отвори очи, видя, че около пръстите й се вият огньове. Над света се разстла мрак. И тя погледна принца си през воал от златисто, синьо и червено. Изпъна безпомощно горящите си ръце в пространството помежду им.
– Тя ме отвлече... похити ме. И я чувствах... усещах съзнанието й. Все едно е била паяк, чакащ в мрежата си десетилетия наред с убеждението, че един ден ще имам силата и глупостта да използвам магията си и ключа заедно. Направо съм ударила звънеца за обяд.
Пламъците й лумнаха още по-ярко и тя им позволи да се извисят нагоре и да затанцуват.
Иронична, горчива усмивка от страна на Роуан.
– Вероятно иска да насочим всичките си усилия към намирането на Ключалката, щом ти праща това послание два пъти.
Така си беше.
– Сякаш не е достатъчно, че се боря с Ераван и Майев, че изпълнявам повелята на Бранън и Елена, ами сега и боговете ми дишат във врата.
– Може да е било предупреждение, може би Деанна е искала да ти демонстрира как някой злонамерен бог би могъл да те използва, ако не внимаваш.
– Доставих й огромно удоволствие. Желаеше да види на какво е способна силата ми, какво може да прави с тялото ми, с ключа. – Пламъците й се нажежиха още повече, превърнаха дрехите й в пепел и я оставиха облечена единствено в огън. – И как ме нарече... Обещаната кралица. Кога съм била обещана? На кого? С каква цел? Никога не са ме наричали така, дори преди краха на Терасен.