Дребната старица, която наруши всички правила

– Каза, че е полицай. Разследваше големия картофен обир...

Сега всички избухнаха в смях и започнаха да говорят един през друг. Наложи се Марта да въведе ред.

– Може би чувалите с картофи са били фалшива следа?

– Пак с твоите фалшиви следи – измърмори Греблото.

– Не, може би обирът, който е планирал Юро, се е объркал – намеси се Кристина толкова авторитетно, че всички се заслушаха. – Нали знаете за онези ампули с цветна боя, които имат банките в днешно време? Възможно е югославяните да са обрали бронирания камион, но да са изцапали всички банкноти с червена боя.

– Или синя боя – поправи я Ана-Грета.

– Тогава им се е наложило да изхвърлят всичко. И точно затова в подземието нямаше чували с пари. Може би това е обяснението.

– А картофите? – попита Умника.

– Просто са си оставили няколко чувала с картофи за зимата.

– Но Юро няма да се откаже толкова лесно – каза Умника.

– Може би не, но в днешно време няма толкова много бронирани камиони – продължи Кристина. – Трябваше да се досетя по-рано. Тези обири вече не са модерни. Сега има по-интелигентни начини. Между другото след нас кара една кола. Мерцедес.

– Кристина може би е права – обади се Умника. – В затвора много се говореше за обири на бронирани камиони, но все пак хората там са били зад решетките от много години насам. Може би са пропуснали най-новите тенденции.

– Мисля, че този мерцедес наистина ни следи – прекъсна ги Марта.

Всички замълчаха за няколко секунди, после се обърнаха. В тъмното беше трудно да го различат, но нямаше как да сбъркат характерните фарове, а когато минаха покрай една улична лампа, видяха, че колата е сива.

– Е, все пак сме в район „Дюрсхолм“. Тук мерцедесите са толкова често срещани, колкото велосипедите в Копенхаген – изтъкна Ана-Грета. – Сигурно щеше да е по-съмнително, ако не бяхме видели някой мерцедес.

Всички останаха доволни от този отговор и докато се прибираха, темата на разговора се измести към плановете им да отпътуват. Сега нямаше да имат пари, с които да го направят.

– Жалко, много ми се искаше да пътувам в чужбина – каза Кристина и кихна.

Явно настиваше лесно, а черните дрехи бяха доста тънки.

– За съжаление, ще се наложи да отменим резервациите за полета и хотела – каза Ана-Грета. – Но това няма да е трудно с помощта на интернет.

– Радвам се, че го приемаш по този начин, Ана-Грета – каза одобрително Марта. – Не бива да смятаме това за провал, а за генерална репетиция. Преживяхме много нови неща.

Всички се съгласиха с нея и когато се прибраха в старческия дом, бяха много уморени, но вече не толкова разочаровани. Марта слезе от микробуса и се обърна, когато чу далечен шум от двигател. За момент й се стори, че различава сивия мерцедес, но когато се взря в тъмното, вече не го виждаше. Сигурно все пак й се беше сторило.