Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Изцяло зает с обучението на тези момчета Арн не забеляза нищо от тази тревога. Беше обучил вече много воини, най-вече по времето когато беше господар на Газа. Това бяха мъже, дошли в Светите земи след подбор, направен от подразделенията на Ордена на тамплиерите в Рим или в Прованс, в Париж или в Англия. Смятаха се за непобедими, но далеч не бяха такива. Още с пристигането им в Газа някои от тях показаха такива умения в битките, че веднага биха били убити, ако ги беше изпратил срещу сирийските или египетските конници. С подобни ученици беше необходимо да прояви изключителна твърдост, защото имаха много да учат, за да станат тамплиери. С момчета на тринадесет години обаче, това надали е най-добрият метод. Това го разбра много бързо. Първата му грешка беше, че ги остави да се бият помежду си веднага щом сложиха ризниците. Нахвърлиха се бясно едни срещу други. Особено настървено се биеше Бенгт Елинсон. Омразата, която беше натрупал у себе си, бликваше веднага, щом в ръката си усетеше нещо, с което може да удря.
Арн бързо извърши промени в упражненията, като им определи за противници неодушевени предмети. Направи ги от дънери, по които изряза четири вдлъбнатини, представляващи главата, ръцете, колената и краката. После направи демонстрация на най-често практикуваните упражнения, показвайки върху собственото си тяло местата, в които болката е най-силна. Наблегна специално на необходимостта от постоянна предпазливост. Не се учуди да констатира, че Бенгт Елинсон бе този от тримата, който не обърна никакво внимание на болките, от които тялото му страда. Продължи упражненията, докато не му стана зле и после цяла седмица се лиши, против волята си, от тях. Арн се замисли за по-добри предпазни средства за главата, лицето и ръцете, преди трите момчета да започнат да тренират един срещу друг. Болката сама по себе си не носи вреда, защото вдъхва необходимия респект към меча на противника. Но при много голяма доза у младите ученици-воини можеше накрая да породи страх. За свое успокоение Арн си каза, че сигурно всичко ще си дойде на мястото, когато брат Гилберт пристигне във Форшвик през зимата. Този монах не бе ли направил от него рицар? Дарбите му на учител бяха неоценими.
Името на брат Гилберт събуди гузната му съвест. Трети месец вече откакто този човек се претрепваше от работа заедно с каменоделците сарацини в Арнес, а той не само че не бе отишъл досега да ги види, а не им бе изпратил дори една окуражителна дума.
Така се засрами от себе си, че веднага яхна Абу Аназа и се понесе в галоп към Арнес напряко през гори и полета. Пристигна още същата вечер. Очите му се насълзиха, като видя приятелите си сарацини да се трепят целите в дрипи и потънали в пот. Расото на брат Гилберт беше раздрано от острите ръбове на камъните и толкова изцапано с хоросан, че го правеше повече да прилича на крепостен, отколкото на монах.
Въпреки чувството си за срам Арн не можа да се въздържи да не обиколи на кон стените на Арнес, за да добие представа докъде е стигнала работата. Това, което видя, надмина и най-лудите му надежди. Частта от стената с поглед към езерото и пристанището беше вече изградена и по ъглите изпъкваха кръглите защитни кули. Над широко отворената към пристанището порта се извисяваше една квадратна кула, а най-дългата част от стената, тази в посока запад — изток, беше напълно завършена. Арн си каза, че изграждането на всичко това само за няколко месеца и с толкова малко работна ръка, би учудило самия Саладин. Пред погледа му действително изникваше една наистина непревземаема крепост.
От тази негова замечтаност го изтръгнаха виковете на забелязалите присъствието му работници и гузната му съвест отново се обади. Тръгна към тях, направи им знак да се приближат, слезе от коня и коленичи. Те останаха безмълвни от изумление.
— Правоверни братя — каза им той, като се изправи и поклони. — Свършили сте огромна работа и дългът ми към вас е също толкова голям, колкото и упреците, които отправям към себе си, задето съм ви накарал да водите този робски живот. Но знайте, че и аз също работих здраво, за да не стане северната зима един ад за вас. Предлагам ви да прекратите тази работа през студения период и след два дни, щом сте готови, да дойдете с мен и да се настаните в подготвените ви за зимата жилища. Месецът на постите ви е към края си и ще отпразнуваме това заедно. Обещавам ви, че няма да съжалявате. И още нещо! Дойдох да ви поздравя, преди да съм се отбил да видя роднините си, тук, в Арнес.