Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Той не можеше да се примири с това. Колкото и глупава, безполезна да беше надеждата, не можеше да позволи на някой от зверовете на Ераван или на чичо ѝ Върнън да я пленят отново.
Глупак. Локан беше древен, наивен глупак.
Ала богът на рамото му не го съветваше да избяга - нито пък да се бие.
Значи изборът наистина си беше негов. Стана му чудно какво ли шепнеше богинята на Елида.
Какво ли бе на път да си помисли самата тя, когато Лоркан каза на Елин:
- Хубаво.
- Боговете да са ни на помощ! - измърмори Фенрис.
Кралицата погледна вълка и устните ѝ се извиха в онази усмивка, напоена с шеговитост и жестокост.
- Осъзнаваш, че ще трябва да го оставиш жив, нали? - вирна вежда тя. - Без дуели до смърт. Без кръвни вражди. Ще се справиш ли?
Фенрис го измери от глава до пети и Лоркан се наежи, свиквайки цялото си могъщество в изражението си.
Фенрис на свой ред му отвърна с целия си гняв. Не беше чак толкова, колкото този, който кипеше в неговите собствени вени, но достатъчно да му напомни, че Белия вълк от Доранел можеше да хапе. Смъртоносно.
Но Фенрис просто се извърна към кралицата.
- Ако ти кажа, че е долен гадняр и отвратително копеле, ще размислиш ли?
Лоркан изръмжа, а Елин изсумтя:
- Но нали заради това го обичаме? - Тя му прати усмивка, с която го уверяваше, че си спомня всяка подробност от първите им срещи в Рифтхолд. Когато я блъсна с лице в онази тухлена стена. И кралицата додаде към Фенрис: - Ще го каним в Оринт само по празници.
- За да ни съсипе настроението? - смръщи се Фенрис. - Аз лично обичам празниците. Не желая някакъв мизантроп да ми ги разваля!
Свещени богове! Лоркан стрелна поглед на Роуан, но принцът воин наблюдаваше изпитателно кралицата си. Сякаш отлично знаеше каква буря се вихри под кожата ѝ.
Елин махна с ръка.
- Добре де, добре! Ти няма да убиеш Лоркан заради станалото в Ейлве, а в замяна ние изобщо няма да го каним у дома.
Усмивката ѝ беше направо дяволска.
В такъв двор влизаше - в тази вихрушка от... Лоркан не знаеше как да го опише и се съмняваше петвековният му живот да го е подготвил за нещо подобно.
Елин протегна ръка.
- Знаеш как се прави. Или паметта ти изневерява от старост?
Лоркан я изгледа ядно, но коленичи и ѝ подаде кинжала от колана си.
Глупак. Какъв глупак беше само.
Ръцете му обаче затрепериха леко.
Елин претегли ножа в длан. Златен пръстен с кичозно голям смарагд украсяваше пръста ѝ. Брачна халка. Вероятно придобита от съкровищницата на могилните твари. Той надникна към Белия трън от едната ѝ страна. Воинът носеше рубинен пръстен. А над яката на жакета му се подаваха два пресни белега.
Същите бележеха и шията на кралицата.
- Нагледа ли се? - попита го студено Елин.
Той сгърчи лице в гримаса. Въпреки свещения ритуал, който им предстоеше, кралицата намираше начин да се държи непочтително с него.
- Давай!
Устните ѝ отново се извиха.
- Ти, Лоркан Салватер, заклеваш ли се в кръвта си и вечната си душа да служиш на мен, на короната ми и на Терасен до края на живота си?
Той примигна учудено. Клетвата към Майев бе включвала дълъг, монотонен списък с въпроси на Древния език. И все пак той отговори:
- Да. Заклевам се.
Елин поряза ръката си с кинжала му и кръвта ѝ засия ярко като рубина на меча в портупея ѝ.
- Тогава пий!
Последният му шанс да се откаже.
Лоркан обаче пак впери взор в лицето ѝ. И го съзря озарено от надежда - макар и само искрица.
Затова хвана ръката ѝ и отпи от кръвта ѝ.
Вкусът ѝ - на жасмин, върбинка и живи въглени - изпълни устата му. Изпълни душата му. Нещо лумна в него, а сетне стихна.
Топъл въглен. Като че парче от могъщата ѝ магия се бе загнездило в душата му.
Той се олюля и пусна ръката ѝ.
- Добре дошъл в двора ни! - каза Елин. - Ето я първата ти и единствена заповед: брани Терасен и народа му!
Заповедта също се загнезди някъде дълбоко в него, подобно на мъничко искрящо зрънце.
Кралицата се завъртя на пета и си тръгна - не, отиде при Елида.
Лоркан понечи да се изправи, но не можа. Явно тялото му се нуждаеше от малко време.
Затова чу отдалеч как Елин казва на Елида:
- На теб няма да предложа кръвна клетва.
Макар че той самият я беше положил, му идеше да хвърли кралицата в океана заради съкрушението, помрачило лицето на Елида. Господарката на Перант обаче не сведе брадичка.
- Защо?
Елин взе ръката ѝ с нежност, която охлади надигащия се гняв на Лоркан.
- Защото, ако възседна терасенския трон, ти не бива да си вречена в служба към мен. - Елида сбърчи вежди. - Перант е вторият по влиятелност дом в Терасен. - Обясни кралицата. - Четирима от лордовете се произнесоха, че не съм годна за трона. Трябва ми мнозинство, за да си го върна.