Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Съжалявам, не знаех.
- Съжаляваш? Изобщо не съжаляваш! А не знаеш, защото никога не си се интересувал, Марк. Никога от никого не си се интересувал в Орора. За теб от значение е само славата. Но славата си има последствия!
- Искрено съжалявам, Ърни. Хайде да отидем да обядваме заедно, искаш ли?
- Не искам да обядвам! Искам да ме оставиш на мира! Имам да подреждам книги. Книгите са важни. Ти не си нищо.
Прибрах се на завет в Гуз Коув, уплашен до смърт. Маркъс Голдман, доведеният син на Орора, бе предал, без да иска, своето семейство. Обадих се на Дъглас и го помолих да пусне опровержение.
- Опровержение на кое? Вестниците само са цитирали това, което си написал. И без туй щеше да излезе след два месеца.
- Вестниците всичко са изопачили! Нищо от публикуваното не съответства на книгата ми!
- Хайде, Марк. Не прави от мухата слон. Съсредоточи се върху текста си, само това е от значение. Нямаш много време. Спомняш ли си, че преди три дни се видяхме в Бостън и ти подписа договор за един милион долара, за да напишеш книга за седем седмици?
- Знам! Знам! Но това не означава, че книгата трябва да е някакъв парцал!
- Книга, написана за няколко седмици, е книга, написана за няколко седмици.
- За толкова време Хари е написал „Произходът на злото“.
- Хари си е Хари, ако разбираш какво искам да кажа.
- Не, не разбирам.
- Той е много голям писател.
- Благодаря! Много благодаря! А аз какъв съм?
- Знаеш, че не това имах предвид. Ти си... да кажем, модерен писател. Харесваш се, защото си млад и динамичен. И моден. Ти си моден писател. Ето това е. Хората не очакват от теб да получиш „Пулицър“, харесват книгите ти, защото си актуален, защото ги развличаш и това е много добре.
- Значи, това мислиш за мен? Че съм писател, който развлича?
- Не изопачавай думите ми, Марк. Но би трябвало да си наясно, че читателите ти имат слабост към теб, защото си... Хубаво момче.
- Хубаво момче? Става още по-лошо!
- Добре де, Марк, разбираш какво искам да кажа! Ти имаш изграден определен образ. Както ти казах, актуален си и всички те харесват. Ти си едновременно добър приятел, тайнствен любовник, идеален зет... Точно затова „Случаят „Хари Куебърт“ ще пожъне огромен успех. Страхотно е - книгата още не съществува, а хората вече се бият за нея. През цялата си кариера не съм виждал подобно нещо.
- „Случаят „Хари Куебърт“?
- Това е заглавието на книгата.
- Как така заглавието на книгата?
- Ти самият си го написал на онези страници.
- То беше работно заглавие. Уточнил съм го най-отгоре: ра-бот-но. Знаеш ли, това е прилагателно, което означава, че нещо не е окончателно.
- Барнаски не ти ли каза? В Отдела по маркетинг прецениха, че това е идеалното заглавие. Снощи го решиха. Имаше извънредно събрание заради изтичането на информация. Решиха, че е най-добре да го използват като реклама, и лансираха кампанията за книгата тази сутрин. Мислех, че знаеш. Влез да видиш в интернет.
- Мислел си, че знам? Но мамка му, Дъг! Ти си моят агент! Ти не трябва да мислиш, а да действаш! Трябва да се увериш, че съм в течение на всичко, което става около книгата ми, за бога!
Затворих телефона бесен и се хвърлих към компютъра си. Първата страница на сайта на „Шмид и Хансън“ беше посветена на книгата ми. Имаше голяма моя цветна снимка и черно-бели изгледи от Орора, които илюстрираха следния текст:
Случаят „Хари Куебърт“
Разказът на Маркъс Голдман за изчезването
на Нола Келерган По книжарниците тази есен
Поръчайте го отсега!
В тринайсет часа същия ден трябваше да се състои заседанието в кабинета на прокурора, на което щяха да бъдат обявени резултатите от графологичната експертиза. Журналистите бяха завзели стълбите на съдебната палата в Конкорд, докато по телевизионните канали, които отразяваха събитието в преки предавания, коментаторите представяха като свои разкритията, публикувани във вестниците. Говореше се за евентуално прекратяване на съдебното преследване. Скандалът беше доста сочен.
Час преди заседанието телефонирах на Рот, за да му кажа, че няма да отида в съда.