Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Криете ли се, Маркъс? - подкачи ме той. - Хайде, не се правете на прекален светец. От тази книга ще спечелят всички. Тя ще оневини Хари, ще затвърди кариерата ви и ще даде силен тласък на моята -вече няма да съм Рот от Конкорд, ще бъда Рот, за когото се говори във вашия бестселър! Книгата идва тъкмо навреме. Особено за вас всъщност. Колко време мина, две години, откакто не сте публикували?
- Млъкнете, Рот! Не знаете за какво говорите!
- А вие, Маркъс, престанете с този театър! Книгата ви ще направи сензация и вие много добре знаете това! Цялата страна ще разбере защо Хари е извратен тип. Липсваше ви вдъхновение, не знаехте какво да пишете и ето че пишете книга с гарантиран успех.
- Онези страници не трябваше да стигат до пресата.
- Но вие сте написали онези страници. Не се безпокойте, имам намерение да изкарам Хари от затвора още днес. Благодарение на вас, разбира се. Предполагам, че съдията чете вестници, така че няма да ми е трудно да го убедя, че Нола сама си го е търсела.
Извиках:
- Не правете това, Рот!
- Защо не?
- Защото тя не е била такава. И той я е обичал! Обичал я е!
Но Рот беше затворил. Малко по-късно го видях на екрана на телевизора победоносно да се качва по стълбите на съдебната палата, широко усмихнат. Журналистите протягаха микрофоните си и го питаха дали написаното във вестниците е истина, наистина ли Нола Келерган е имала връзки с всички мъже в града и дали разследването започва отначало. Рот весело отговаряше утвърдително на всички въпроси, които му задаваха.
Заседанието завърши с освобождаването на Хари. То продължи едва двайсет минути, по време на които вследствие на изнесеното от съдията целият случай се спихна като спукан балон. Главното доказателство, ръкописът, губеше своята правдоподобност, след като се установи, че думите Сбогом, любима моя Нола не са написани от ръката на Хари. Другите елементи бяха пометени като сламки: обвиненията на Тамара Куин не бяха подкрепени от никакво материално доказателство, черният шевролет „Монте Карло“ по онова време дори не бе обсъждан. Разследването приличаше на огромна измама и съдията реши, че поради новопоявилите се данни ще разреши освобождаването на Хари Куебърт под гаранция от половин милион долара. Вратата към окончателното прекратяване на разследването бе отворена.
Този зрелищен обрат предизвика истерия сред журналистите. Взеха да се питат дали прокурорът не беше искал да си направи монументална реклама, арестувайки Хари и хвърляйки го като храна па общественото мнение. След това пред съдебната палата дефилираха страните - първо Рот, който ликуваше и заяви, че още утре, щом събере гаранцията, Хари ще бъде свободен човек, после мина прокурорът, който се опита, неуспешно, да обясни логиката на разследването си.
Когато ми писна да гледам този балет на правосъдието на малкия екран, отидох да потичам. Имах нужда да стигна надалече, да изпробвам тялото си. Имах нужда да се почувствам жив. Тичах до езерцето в Монтбъри, гъмжащо от деца и семейства. На връщане, бях съвсем близо до Гуз Коув, ме задмина кола на пожарната команда, следвана от още една и от полицейска кола. Тогава видях гъстия и лютив дим, който се стелеше над боровете, и веднага разбрах: къщата гореше. 1 юдпалвачът бе дошъл да изпълни заплахите си.
Тичах, както никога не бях тичал, бързах да спася писателската къща, която толкова бях обикнал. Пожарникарите вече действаха, но огромните пламъци поглъщаха фасадата. Всичко гореше. На няколко десетки метра от пожара, покрай пътя, един полицай наблюдаваше отблизо колата ми, върху която бе изписано с червена боя Гори, Голдман. Гори.
*
В десет часа на другата сутрин опожарената къща още димеше, беше почти напълно разрушена. Експертите от щатската полиция се суетяха из развалините, докато пожарникарският екип проверяваше дали огнището няма да се активира отново. Ако се съди по силата на пламъците, под стъкления навес бе излят бензин или сходно вещество, така че пожарът незабавно се бе разпространил. Терасата и дневната бяха опустошени, както и кухнята. Първият етаж бе сравнително пощаден от огъня, но пушекът и главно използваната от пожарникарите вода бяха нанесли непоправими щети.
Приличах на призрак. Бях все още в спортен екип, седях на тревата и съзерцавах развалините. Бях прекарал нощта пред къщата. В краката ми се валяше запазен сак, който пожарникарите бяха измъкнали от стаята ми. Вътре имаше малко дрехи и компютъра ми.
Чух да пристига кола, чух и че зяпачите зад мен се разшумяха. Беше Хари. Току-що го бяха освободили. Бях предупредил Рот и знаех, че го е информирал за драмата. Направи няколко крачки към мен, мълчаливо, после седна на тревата и попита: