Хюрем. Московската наложница

Падишахът замълча за момент, опитвайки се да си спомни точните думи на пашата, и веднага след това продължи:

— …Ние, които се стараем да не допускаме грешки в службата си към нашия падишах и Османската държава, сме изключително щастливи, защото Аллах срещна нашата Хюрем хасеки с господаря ни. Лицата и на двама ви са усмихнати, а това ни спасява от мъмрене… Точно така каза старият вълк.

— От тази шега трябва да разбирам, че ви правя щастлив, така ли, Ваше Величество?

Сюлейман прегърна Хюрем и отвърна на въпроса ѝ с гореща целувка.

— Разбира се, че е така. Има ли някой, който да не вижда щастието ми? Във всяко кътче на двореца се говори за теб, сипят се хвалби. Всички обсъждат красотата ти. Да знаеш, че ако понякога сме така приятно опиянени, то не е от виното, което сме изпили, а от любовта ти, Хюрем, и от щастието, което ни даваш.

Хюрем благодари за тези думи, като протегна устни.

— Само главният соколар се оплаква от теб, Хюрем хасеки.

Пак онзи мъж! Пак онзи мъж — Ибрахим, който виждаше Сюлейман по-често от нея. Въпреки ревността и гнева, които се надигаха у нея, тя се направи на учудена, сякаш за първи път чуваше това име.

— Кой казахте, султане мой?

— Ибрахим, главният соколар. Онзи Ибрахим, дето ми беше напомнил за вашите обичаи по Нова година.

Всъщност, ако в онзи ден бе видяла главния соколар, Хюрем можеше и да го целуне. Сюлейман бе влетял неочаквано в покоите ѝ с развят кафтан и я бе попитал:

— Какъв ден е днес?

— Четвъртък.

— Не, не питам това. За теб днешният ден би трябвало да има особено значение.

Момичето не разбра.

— За мен има само един ден, който е с по-особено значение. И това е денят, в който бях удостоена с любовта на моя султан.

За момент падишахът си помисли колко е сладкодумна, замайва само с две изречения! Отнесено погали косите ѝ.

— Ние не сме много наясно, но Ибрахим ни напомни, че днес било Коледа. Така ли е?

Хюрем изведнъж се натъжи.

— Хайде, приготви се — каза весело султан Сюлейман.

— Какво ми заповядва да направя Негово Величество султанът?

— Отиваш на църква, Хюрем ханъм. Ти не си ли християнка? Трябва да отидеш на Коледната литургия.

Хюрем не можеше да повярва на ушите си. Църква ли? От очите ѝ бликнаха сълзи. Остави правилата и порядките. Като прегърна Сюлейман пред ококорените погледи на прислужничките си, тя изхлипа:

— Толкова отдавна… толкова отдавна беше.

Вярно, колко години бяха изминали, откакто не бе влизала в църква? Три ли, четири ли, или пък сто, както ѝ се струваше днес? Докато задушаваше султана с благодарствени целувки, каза:

— Аз знаех, но не посмях да кажа.

— Бива ли такова нещо? Хайде, приготви се. Сюлейман на намаз, а Хюрем в църквата.