![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Обясних, че ми става така след изтезанията в испанските затвори.
– Браво на теб!
– Смятат, че ме е хванала епилепсията.
Онзи си замълча.
– Но изглежда, са се отказали да ме качат на кораб! – набързо продължи Алехандро. – Не са ми го заявили директно, но сигурно е така. Иначе не оставят когото и да е в корабостроителницата просто ей така да си лежи. Хайде, дай ми вече проклетата отвара! Полудявам...
– Я стига! – скара му се Медичи. – Това ли е всичко? От месеци лежиш и ядеш тук? Какво свърши по задачата си?
За миг Алехандро си помисли да стисне този за гърлото. Свърши с човека, вземи си отварата и бягай!
– Каква ти беше основната задача, Кобра? Да не си я забравил?
– Да се внедря сред онези, които ме изкараха епилептик. Дай отварата!
– И какъв е резултатът? Казвай! Така...
– Да ликвидирам целта, която ще ми бъде посочена. Отва...
– Ти какво направи? Успя ли да създадеш близки отношения с някого, а? Казвай де!
„Нямам друг изход! – реши Алехандро. – Този с козята брадичка направо си търси смъртта. Не ми остава нищо друго, освен да му види сметката и да си взема отварата“. Започна да пресмята как да убие Медичи, без да забележи кочияшът.
– Не ти е коствало даже минимално усилие! Дъщерята на врага е дошла на крака!
Вкочаниха му се и ръце, и крака. Откъде го знаеше? „Да не би неволно да съм се изпуснал?“ – замисли се за миг.
– Видя ли я, Алехандро? Видя ли принцеса Михримах?
Макар че беше тъмно, не можеше да не забележи припламващите в очите му искри.
– Момичето се качило в кораба на Барбароса, а? Ти знаеше ли?
Алехандро потвърди с глава.
– Откъде го разбра?
– Разбрах го! Бях там.
По лицето на Медичи едва забележимо просветна искрица радост.
– Какво говориш? Браво, Кобра! А дъщерята на врага теб видя ли те?
Алехандро пак потвърди с глава.
– Красива била, казват, така ли е? Наистина ли е хубава?
– Да! – промълви Алехандро.
Пред очите му се появиха косите на момичето, усмивката й, очите, които съперничиха на морето.
– Много красива!
На Медичи му направи впечатление романтичната нотка в глас, трябваше да си я изясни. За миг и двамата замълчаха, заслушани в чаткането на копитата и тропота на колелетата. Мълчанието наруши наведения към Медичи Алехандро:
– Ето на, разказах ти всичко! Кажи кой е мишената. Кого иска да убия Светият отец? И дай най-сетне проклетата отвара!
Медичи протегна ръката си, в шепата на която явно стискаше нещо. Алехандро се хвърли да я сграбчи, но онзи светкавично я отдръпна.
– Най-напред мишената, после отварата, Кобра! Първо мишената, после отварата!
– Казвай тогава! Казвай, че да ида да му взема душичката! Кого искаш да убия?
– Михримах!
Алехандро настръхна от ужас.
Видя святкащите искри в очите на Джулиано Отавиано де Медичи. Мозъкът му пламна. Усети непоносима болка в сърцето, все едно му забиха в гърдите хиляди, милиони ками.
– Ти си един глупак, Кобра! Двама големи врагове са се изправили пред теб, а ти си седял и си ги гледал!
– Ами заповедта... – заекна Алехандро. – Нали ти ми каза: „В никакъв случай няма да решаваш на своя глава... Ще чакаш заповед!“. Иначе и двамата още там...
Млъкна: „Какви ги дрънкам!“
– Добре! – процеди Медичи. – Искам нея, Кобра! Искам да убиеш Михримах! Сюлейман я наричал „моето слънчице“. Ще накараш това слънчице да залезе! Щом момичето се мотае из корабостроителницата и сред моряците, няма да ти е трудно...
– Ти си полудял!
– Михримах! – процеди отново Медичи. – Нея убий! Вземи душата на Сюлейман, изтръгни я направо от сърцето му!
Пружината се скъса.
– Дай тази отвара! – посегна светкавично Алехандро към гърлото на Медичи.
В същия момент обаче усети в гръдта си леденото ужилване на стоманено острие.
– Ъ-ъх! – озъби се Медичи и натисна още малко камата.
Не виждаше, но знаеше, че появилото се върху гърдите на Алехандро малко червено петънце постепенно нараства.
– Първо Михримах! – изсъска направо в лицето му
Алехандро усети вонята на гнилоч.
– Първо душичката на Михримах! Убий я! И аз ще ти дам толкова много отвара, че да се къпеш в нея!
Натисна още малко камата в гърдите на Алехандро, после я изтегли, с другата си ръка удари по тавана на купето.
Конете забавиха ход.
– Ти си дотук! – отсече Медичи. – Слизай!
НОВИЯТ ДВОРЕЦ, ХАРЕМЪТ
Същата нощ
Михримах се втурна към баща си още щом той се появи на прага й, целуна му ръката и я допря до челото си.
Султан Сюлейман дойде при дъщеря си без онзи свой властен, горд поглед. Лицето му излъчваше само обич. Не беше сложил и високата си шапка. Тя се зарадва. Мразеше онези грамадни неща. Който искаше, нека си ги носи! Беше облякъл лилавия си кафтан – съвсем непретенциозен, обточен по краищата с тънки ширити от еленова кожа. Под него – риза от Персия, без яка, с копчета отпред от врата до края. Надолу – шалвари до глезените, в цвят с един-два тона по-светъл от този на кафтана. На краката – йемении39 в същия цвят. Който го погледнеше в този му вид, щеше да си помисли, че е просто един най-обикновен, кротък баща, дошъл да поприказва с дъщеря си, но не и че е най-могъщият владетел на света. И бездруго на Михримах й се искаше да бъде точно така. Поне тази вечер.