Божият гняв

— Да — отговори Ахмед твърдо.

— Не вярвам!

— Кълна се.

Духовникът погледна към домакина, търсейки потвърждение на казаното.

— Истина е — увери го господин Бараках. — Слънцето още не е изгряло, а той вече се моли. Много е набожен.

— И всеки ден ли се молиш така?

Бащата хвърли поглед към сина си.

— Е… не всеки ден. Понякога се успива, горкият.

— Както и да е. Струва ми се, че заслужава похвала — прецени шейх Саад впечатлен. — Браво, Ахмед! Наистина си добър мюсюлманин!

Момчето щеше да се пръсне от гордост.

— Изпълнявам дълга си — каза то скромно.

Духовникът махна към домакина.

— Баща ти смята, че би желал по-добре да опознаеш словото на Аллах. Така ли е?

Ахмед се поколеба и отново скришом стрелна с очи баща си, сякаш се опитваше да проникне в смисъла на въпроса.

— Нали си виждал вече шейх Саад в джамията? — намеси се господин Бараках. — Той е молла. Човек, който ни ръководи и познава издълбоко Свещената книга. Поканих го да те научи на Корана и молитвите и да ти помогне да задълбочиш знанията си по исляма. Той ни оказа височайшето си благоволение да приеме тази отговорност. От сега нататък шейхът е твоят учител. Разбра ли?

— Да, татко.

— Ще бъдеш добър ученик и ще станеш праведен мюсюлманин — отсече господин Бараках. — Ще живееш според учението на Пророка и законите на Аллах.

— Да, татко.

Домакинът се приведе над масата, взе димящия чайник и наля чай на госта, чиито очи бяха изпълнени с ласкаво добродушие.

— Утре е първият ден от месец Мухарам и ще празнуваме Хиджра — каза моллата. Направи пауза, за да отпие от чая. — Знаеш ли какво честваме?

— Бягството на Пророка в Медина, шейх Саад.

Духовникът остави чашата и се усмихна.

— Прекрасен ден да започнем с уроците.