Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Телохранителят му, гигантският евроазиатец Бътлър, не беше много доволен от последния проект на младия си господар.

— Това не ми харесва, Артемис — каза той с басовите си гробовни тонове. — Инстинктите ми казват, че това е капан.

Артемис сложи батерии на видеоиграта, която държеше.

— Разбира се, че е капан — каза четиринадесетгодишният ирландец. — „Феиния крадец“ впримчва крадците от години. Това го прави интересно.

Пътуваха около главния площад на Мюнхен Мариенплац в нает Хамър Х2. Военното превозно средство не беше в стила на Артемис, но щеше да бъде съвместимо със стила на хората, на които се преструваха. Артемис седеше на задната седалка и се чувстваше абсурдно, защото не беше облечен с обичайния си костюм от две части, а с нормални тийнейджърски дрехи.

— Това облекло е абсурдно — каза той, като закопча ципа на анцуга си. — Какъв е смисълът от качулка, която не е водоустойчива? И всички тези логота? Чувствам се като ходеща реклама. И тези дънки не ми стават. Смъкват се чак до коленете ми.

Бътлър се усмихна, поглеждайки в огледалото за обратно виждане.

— Мисля, че изглеждате добре. Джулиет би казала, че изглеждате лош.

Джулиет, по-малката сетра на Бътлър, беше на турне в Мексико с аматьорска кеч трупа и се опитваше да пробие при големите.

— Определено се чувствам лошо — призна Артемис. — Като тези високи кецове — как се предполага да тичаш бързо, когато подметките ти са седем сантиметра дебели? Имам чувството, че съм на кокили. Наистина, Бътлър, веднага щом се върнем в хотела, свалям тези дрехи. Липсват ми костюмите ми.

Бътлър отби в Им Тал, където се намираше Интернационалната банка.

— Артемис, ако не се чувствате удобно, можем да отложим тази операция.

Артемис закопча компютърната си игра в раница, която вече съдържаше други типични тийнейджърски неща.

— Абсолютно не. Отне един месец да се организирам за тази възможност.

Три седмици по-рано Артемис направи анонимно дарение на Училището за млади господа „Сейнт Бартълби“ с условието да заведат третокурсниците на екскурзия за Изложението на европейските училища в Мюнхен. Директорът с радост уважи желанието на дарителя. И сега, докато останалите момчета разглеждаха всякакви технологични чудеса на изложението на стадиона „Олимпия“, Артемис беше на път за Интернационалната банка.

Доколкото знаеше директорът Гуини, Бътлър караше ученик, който не се чувстваше добре, обратно в хотелската му стая.

— Крейн и Спароу сигурно местят картината по няколко пъти в годината. Аз определено бих направил така. Кой знае къде ще бъде след шест месеца?