Warcraft - Нощта на Дракона

— Виждаш ли? Точно както им бях заръчала.

Алчността му засенчи отвращението му. Силен зелен блясък се появи в очите на Зендарин.

— Значи ни трябва само едно яйце?

— Както винаги, нали? А-а… Ето, носят го…

Отдолу се появиха четирима скардини, които пъшкаха и напрягаха сили, носейки огромното овално яйце… яйце, което беше почти метър дълго. То беше твърдо, сиво и покрито с лъскава мазна течност, която се стичаше по носачите. Такова яйце не можеше да се сбърка — беше драконово яйце.

— Трябва да побързате! — подкани ги Зендарин, който много добре знаеше колко крехка бе тази награда, въпреки размерите й. — Яйцето няма да е вечно свежо…

Другарката му започна да слиза към пода на пещерата с очевидно спокойствие.

— Маятисовото25 покритие ще го запази.

Маятисът запазваше всичко, потопено в него, независимо за колко време. Зендарин остана поразен, осъзнавайки колко старо всъщност беше яйцето и колко ценно бе то за работата им. И наистина, нищо от това, на което се бяха надявали, нямаше да бъде възможно, ако това яйце не бе запазено от тъмните въздействия. Елфът не за първи път се удивяваше от уменията й, а той бе живял толкова много векове и бе постигнал толкова много. Той се присъедини към нея точно когато скардинът поставяше яйцето върху каменната платформа, издигната пред завързания етерен дракон. Окованият бегемот успя да издаде приглушен рев, което развесели дамата в черно.

— Кротко, кротко… — загука му тя, сякаш беше бебе.

Облекчени от тежкия си товар, скардините се оттеглиха. Платформата наподобяваше олтар — горната й част бе правоъгълна плоча от гранит с абаносови нишки, както и овалната й основа. Четирите й крака, които излизаха от основата и крепяха плочата, бяха изваяни така, че да наподобяват дракони, изправени на задните си крака. Зендарин не знаеше откъде господарката се беше сдобила с тази платформа, но усещаше невероятната й възраст и множеството заклинания, за които бе послужила. От каменната форма се излъчваха латентни магически енергии, които гъделичкаха кървавия елф. За времето на дългото си съществуване платформата бе служила за много неща, особено за магии, изискващи живота на невинни, съдейки по бледите червени петна на повърхността й.

Зендарин ни най-малко не се притесняваше от факта, че от негова страна също трябва да бъдат пожертвани някакви хора. Въпреки всичко, той изобщо не смяташе, че върши нещо ужасно. Амбициозно — да. По необходимост — да, но не и ужасно. Като много други от вида му, той се водеше от жаждата си, от нуждата си да владее магия… на всяка цена. И всичко, което правеше, бе просто нещо необходимо за постигане на целите му. Това, че в хода на действието се налагаше някой да загине, бе просто нещо неизбежно… а и за него не бе от значение. Все пак умираха само някакви си джуджета, човеци и други по-нисши същества.

Дамата в черно огледа яйцето за няколко секунди, сякаш виждаше през черупката му. После постави небесносиния куб пред него. Усмихна се на окования левиатан и прокара пръсти по защитния слой на яйцето. Маятисовото покритие изпращя и изчезна.