Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
— Обогатихме суровата природа — продължи по-спокойно. Казацкян — с удивителни неща. Уверявам ви, че да се премине лабиринтът на Тьокланд, е най-голямото приключение, което може да се изживее днес.
След като изрече последните думи, той сякаш бе завладян от сладка дрямка. Седеше неподвижен, лицето му излъчваше благородство й великодушие. Въпреки следите на старостта, той представляваше красива гледка, като гръцка статуя. Замълчах известно време, от страх да не стресна невъзмутимия му лик. В тази минута един от хората му се появи на сцената.
— Вече всичко е готово — рече бързо. — Свановски тъкмо излиза.
Създателят на лабиринти слисано отвори очи. Всеки, който видеше лицето му, щеше да каже, че се връща от някакво дълго пътешествие в страната на сънищата. После с голямо усилие, като че ли му беше трудно да се приспособи отново към действителното време, той се изправи мъчително. Сега приличаше на немощен старец. Погледна ме умилено и рече:
— На добър път, желая ти много щастие, ще ти е необходимо. Досега никой не сполучи. Едновременно с твоето пристигане напусна и последният изследовател, влязъл в лабиринта — Юрий Свановски, световният шампион по шахмат. Сега ти ще предприемеш този път, от който мнозина се върнаха с ужас, изписан на лицето. Нека всичкото въображение на света те озарява, сине мой.
Беше ми говорил с обичта на баща, който казва сбогом на сина си, преди той да предприеме опасно пътешествие. В гласа му се четеше такава дълбока искреност, че въпреки нелепото положение, той ме трогна.
Излязох навън, където ме чакаше мъжът, донесъл известието. Тъкмо тогава един джип профуча пред вратата. Освен шофьора и един от членовете на компанията имаше и друг пътник. Веднага го познах. Наистина беше Юрий Свановски, световен шампион по шахмат и прочут руски спортист. Отправи ми отсъствуващ и несъзнателен поглед. Имаше болнав вид, сякаш бе подложен, на безгранично умствено усилие или на непоносими нервни стресове. Стори ми се, че открих по лицето му следи от несполуката, примесени с друго, още по-силно чувство: облекчението, което навярно се дължеше на надеждата, че може да напусне веднага Тьокланд.
Докато Свановски изчезваше в посока към морето, моят придружител ме заведе в една съседна барака, върху вратата на която биеше на очи надписът:
Вътре на дълга маса чакаше моят сак. До него — няколко от моите принадлежности. Мъжът ги посочи и каза:
— В изпълнение на точка 8 от договора за изследване тези предмети ще бъдат задържани. Ще ви ги върнем… на излизане.
Иззетите неща бяха запалка с вградена в нея фотографска микрокамера, джобен гайгеров брояч, ракетен пистолет, няколко свитъка хартия за чертане на планове и много макари с конци, които смятах да ми послужат като диря, за да мога в случай на нужда да се върна по стъпките си и да не се загубя. Като прочете един списък, проверителят додаде:
— Останалите неща можете да си запазите: една въжена стълба, две рула тоалетна хартия, един спален чувал, наметало, чифт полуботуши, един бележник, една обикновена химикалка, гребен и… — като се усмихна съчувствено, каза: един компас. Всичко е в сака.
В този миг джип спря пред входа на склада. Същият, който малко преди това бе откарал Свановски. Ала явно не беше имал време да стигне до пристана. И още по-малко — да измине обратния път. Сигурно са разменили колите — рекох си, без да му отдавам значение. — Освен ако…
Без да ми даде време да изразя наум своите подозрения, пазачът продължи с наставленията си:
— Освен това ще ви дадем едно фенерче с батерии и резервни крушки към него, една съдинка и първата ви дажба храна — пестете я, следващата ще получите чак след дванайсет часа, разбира се, ако все още ще ви е необходима… и един предавател на сигнали. Ако се откажете или се озовете в опасно положение, натиснете червеното копче, ще направим… каквото можем. Но помнете, червеното копче е сигнал за НАПУСКАНЕ. След това в никой случай не можете да продължите. Нали помните какво пише в договора?
Махнах с ръка, че съм съгласен, наслагах вещите в сака и го преметнах през рамо. Великият миг наближаваше. Въпреки многото причини да се чувствувам уплашен, горях от желание да започна изследването.
Без дори да се сбогува, оня тип се запъти към дъното на бараката и изчезна зад един рафт, претрупан с миньорски каски.
Нищо не ме задържаше там. Изпълнени бяха всички предварителни проверки. До вратата шофьорът на спрелия джип даваше признаци на нетърпение и ме гледаше почти предизвикателно. Излязох навън и заех в колата мястото на изчезналия Свановски. Шофьорът потегли рязко. Но аз вече бях свикнал с лошите обноски и странното държане на хората от компанията.