Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
Избрал ме е, защото мисли, че ще се поддам на лъжите му — рекох си аз — Ще ми говори, за предполагаеми чудеса, докато помощниците му, които в действителност трябва да са болногледачи, ми изяснят всичко. Дори може да ми дадат награда, задето съм се съгласил на тази игра.
Лекомислието на първите ми опасения обаче щеше да се прояви не след дълго. Казацкян говореше искрено. И не защото не бе престанал да вярва на собствените си лъжи, а тъй като в известен смисъл казваше истината.
— Лабиринтът — продължи той — представлява гениален синтез на всички изкуства. Той е като музей-загадка, осеян с ужаси и очарования. Вътре в него може да се пътува отвъд всичко познато в света на сетивата.
Признавам си, че това «пътуване отвъд» никак не ме въодушеви. Можеше да се вземе образно за предсказание, че ще премина към по-хубав живот. Чудноватата особа, увлечена от собственото си красноречие, почти викайки, продължаваше да излага забележителните предимства на своето творение.
— Обаче, за да му се насладите напълно, за да бъдете достоен посетител-изследовател на моето чудо в лабиринта, се изискват в най-голяма степен някои от най-хубавите качества, които украсяват човешкото същество: неуморим дух за приключения, желание да се изследва непознатото, благородство при проявата на мъжество и храброст, способност да се изправиш лице с лице срещу необичайното и недействителното, въображение, свикнало да не се съгласява с очевидностите, остър усет да се добереш до най-скритото в един лабиринт, без да се заблудиш, задължителна смелост да вникнеш в същността на сложни загадки и най-вече достатъчна честност да запазиш в тайна всичко видяно, което не бива да бъде разкрито на света — направи дълга почивка, сякаш бе съсипан от усилието на своята реч. — Моята върховна цел е да намеря човек, който в най-голяма степен да обединява тези качества, той ще бъде първият, който ще обиколи от край до край моята приказна крипта, ако успее да се справи с всичките й уловки. Чак тогава ще мота да си почина в мир.
Казацкян полуотвори очи. Сега лицето му приличаше на трагична маска. През зъби, сякаш бе забравил за присъствието ми, той промърмори:
— Трябва да съществува, на някое място трябва да има такъв човек… необходимо е, абсолютно необходимо е, остава много малко време…
Внезапно дойде на себе си. Лицето му придоби изражението на баритон, изпълняващ роля в опера от Вагнер:
— После, ако този герой от наше време, станал предтеча на човешкия род, покаже на народите, че лабиринтът на Тьокланд не е непроходим, вратите му ще се отворят за всички и стотици хиляди хора ще пристигнат да съзерцават това ново чудо на света, много по-необичайно от висящите градини във Вавилон, несравнимо по-загадъчно от сфинкса и египетските пирамиди, с ослепителна светлина, от която навремето би избледнял и Александрийският фар, надарено с титанични размери, край които Родоският колос би изглеждал дребен, гробницата в Халикарнас, статуята на Юпитер, храма на…
Докато Казацкян продължаваше да изброява чудесата на древността, аз разбрах, че ще ми бъде много трудно да му задам всички въпроси, които си бях подготвил.
Той продължи речта си с глас хем заплашителен, хем боязлив.
— Ако обаче изтекат дните, без никой да може да стигне до сърцето на лабиринта, ако не се изяснят неговите тайни преди края на живота ми, човечеството ще бъде сполетяно от страшни бедствия!
В този миг, без изобщо да повярвам на предсказанието му, помислих, че причината за такова мрачно пророчество е голямото му желание да намери изследовател, способен от всички страни да оцени неговото загадъчно творение, сякаш по този начин той щеше да му се отплати за направените усилия. Дали пък не беше някой художник, побъркан от предполагаемото величие на собствената си творба?
Казацкян оглеждаше ръцете си, сякаш търсеше в тях обяснение на нещо неразбираемо. Внезапното му мълчание ме учуди, изглежда, се разкайваше за последните си думи. Използувах този миг, за да вмъкна един въпрос:
— Къде се намира приказният лабиринт?
Така както очаквах, отговорът гласеше:
— Под земята! — рече победоносно. — Когато узнах, че островчето Тьокланд е надупчено с безкрайна мрежа от проходи, галерии и подземни ями, издълбани в скалата от древни времена, аз веднага замислих великата си творба: да превърна естествения лабиринт във фантастичен музей от загадки и тайни, в небивало за света зрелище, несравнимо художествено произведение!
От този миг започнах да вярвам, че във всичко това има нещо вярно. Нетърпението ми да започна обиколката растеше с всяка изминала секунда.