Загадката на остров Тьокланд

В този миг мисля, че за част от секундата взех решение, което ще изненада моите читатели — натиснах копчето на сигнала за НАПУСКАНЕ!

Изведнъж ме бе обзело ужасно подозрение относно скритите подбуди на мистър Казацкян.

Дори сега не смея да го кажа — може би е било безумно. Щом влязох в новата зала на лабиринта, подозрението почна да ме гризе коварно, беше нещо смътно, но достатъчно сериозно, за да причини мигновена промяна в плановете ми. Избрах нова стратегия, която напълно се различаваше от предишната.

Новата ми постановка се основа на очебийно противоречие: за да мога да изтръгна заплетените тайни на остров Тьокланд, първото нещо, което трябва да направя, е да изляза победен от лабиринта и да напусна веднага островчето.

Няколко минути след като бях натиснал копчето, че се предавам, двама мъже от компанията, които не бях виждал дотогава, дойдоха на мястото, където се намирах.

— Оттегляте ли се? — попита по-високият, несъмнено изпълнен с недоверие от бързото ми напускане.

— Да, давам си сметка, че това е прекалено за мене. Чувствувам, че не мога да продължа — отвърнах съкрушено.

— В такъв случай да излизаме — грубо заключи той.

Накараха ме да извървя обратния път и след малко слънчевата светлина заслепи очите ми, привикнали с мрака. Бяхме стигнали до входа на величествения лабиринт. С пренебрежително махване с ръка ме накараха да се кача на джипа, докато те, без да чакат да тръгна, влязоха отново в пещерата. Бързо преминахме между бараките на лагера. Казацкян явно бе научил за моето напускане и стоеше на прага пред своя кабинет. Отправи ми пронизващ поглед. За част от секундата имах чувството, че той знае — моето предаване е по-скоро привидно, отколкото действително. Особената загриженост по лицето му сякаш се беше увеличила и цялото му тяло бе вцепенено, подобно на статуя, изсечена в скалите на Тьокланд.

Щом стигнахме на пристана, аз се качих в една от закотвените там моторни лодки. В нея ме чакаха познатите вече служители. Тозчас потеглихме навътре в морето.

Тогава едно съмнение, забравено поради по-сетнешните събития, ме обзе отново. Ако тези хора имаха само две лодки, а и двете си стояха на котва, как Свановски, световният шампион по шахмат, бе напуснал острова? Учудването ми, че джипът, който го бе откарал, се беше върнал толкова скоро в лагера, сега прерасна в тревога.

Убеден, че е напълно излишно, аз се отказах да питам двамата мъже, които ме съпровождаха. Досега не бях имал пречки при напускането на Тьокланд. Но какво се беше случило със Свановски? Да не би да имаше друг пристан на острова? Струваше ми се твърде невероятно. Това беше нова загадка, прибавена към многото други, които произтичаха от лъкатушещия каменен лабиринт. В този миг и в моето положение не можех да направя нищо, за да я изясня. Но ако новият ми план се сбъднеше, щях да имам възможност да проверя всичко. Веднага щом се озова в Европа, ще се опитам да науча дали Свановски се е върнал пак към всекидневието си.