Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
Ала всемогъщата компания успя да наруши дори сладостта на съня ми. Моето подсъзнание ме нагости с цяла поредица от филми на ужасите, в които, макар и под различни въплъщения, но винаги едно от друго по-зловещи, участвуваше шайката на Казацкян. Например мистър Казацкян ми се явявате като умопобъркан учен, който извършва дълбоки промени в мозъците на наивните участници в конкурса, пристигнали на Тьокланд. След като ги упояваше, за да не разберат нищо, той ги подлагаше на различни облъчвания, които можеха да причинят сериозни изменения в тях. После те биваха връщани в Дондрапур и явно продължаваха редовния си живот с мисълта, че са се провалили в някакъв дори несъществуващ лабиринт. Лека-полека обаче въздействието на радиацията се забелязваше, а престъпните типове, настанени под чуждо име близо до жертвата, наблюдаваха последицата от жестоките си опити.
В друг миг от съня компанията всъщност представляваше тайна религиозна секта, която извършва преиначени обреди под ръководството на върховния свещеник Казацкян. Наивните кандидати за привидната награда бяха използувани като жертви за отвратителни мъчения. После ги връщаха живи без никакви рани, по с постоянни нервни разстройства, съпроводени с частична загуба на паметта. Компанията оправдаваше тези умствени смущения, като се позоваваше на следствието от преживения в лабиринта емоционален стрес и бранейки се с подписания договор, бягаше от всякаква отговорност.
Все с такава нарастваща сила компанията придобиваше в кошмарите ми най-различен облик: като многонационална фармацевтика, която изпробва върху участниците в конкурса нови медикаменти с несигурни и опасни последици; като шайка от ненаситни търгаши, които искат да извадят от недрата на острова някакви непознати метали, използувайки за безплатна работна ръка беззащитните посетители, заставени насила да работят на много метри дълбочина; като наборна кантора за шпиони, която посредством най-различни изнудвания кара пристигащите на острова да се върнат в родните си земи като тайни агенти в служба на една загадъчна и коварна държава, домогваща се да завладее света, и т. н.
Във всички тези жестоки преживелици постоянният надзирател на правителството в Дондрапур се явяваше непрекъснато в пияно състояние, напълно безпомощен и подчинен на компанията. Присъствието му не представляваше пречка за тъмната дейност на шайката на Казацкян.
Любопитно, всички тези заплетени положения, толкова далечни на действителността, която ме очакваше, помогнаха насън да се разтоваря от безпокойството, загнездило се неусетно в мене.
Когато се събудих, предупреден от сирената на моторната лодка, аз се почувствувах свеж и облекчен, сякаш бях прекарал спокойна нощ. Въпреки кошмарите засега не бях угрижен. Можех да съсредоточа цялата си сила в предстоящите събития. Съмваше се. Надигнах се и се протегнах и тогава го видях за пръв път. Посред океана, величествен и заплашителен, се издигаше печалният остров Тьокланд, полузабулен от тежка мъгла, която правеше очертанията му неясни. Унилата камениста грамада, лишена от растителност и живот, и непристъпните стръмни скали, които отбиваха пенливия прилив, даваха отпечатък на смърт и отчаяние, подканващ към всичко друго, но не и да се приближиш до бреговете му. А беше и много студено. Но аз вече нямах право на избор, за да се върна обратно. В края на краищата не исках и да го сторя.
Бяхме се приближили към нещо като естествен пристан, където бе закотвена една лодка, подобна на тази, с която пътувахме. Но там нямаше никого. Само гъста мъгла и самота. Стигнахме до целта и веднага слязохме на брега. Двамата типа, изглежда, бързаха. Като взех сака, имах чувството, че са го претърсили, докато съм спал, макар че не ми дадоха възможност да проверя. Щом стъпих на каменистата почва, добих ясна представа, че всъщност сега започва моето приключение.
Ако зад всичко това се крие престъпен умисъл, аз съм готов — рекох си с хладна закана. — Ала не вярвам нещата да са толкова прости. Хората, замислили тази шега, непременно трябва да страдат от мания, макар и болезнена, за гениалност. Колкото повече се приближавам до същността на въпроса, толкова повече мисля, че в този отдалечен кът на земята ще намеря истински, макар и невероятни неща. Така се работи на драго сърце!
Метнахме се веднага на един джип, спрял близо до мястото, където слязохме, и се насочихме към вътрешността на островчето. Моите загадъчни придружители не нарушиха безмълвието си.
Колата прекоси каменисти и влажни местности, където само някаква изродена разновидност на гущери оживяваше малко гледката. Никакъв признак в тази пустош не намекваше защо странната компания е вложила толкова усилия да наеме Тьокланд на прекалено високата цена.