Загадката на остров Тьокланд

Някои от несполучилите изследователи, ядосани от своето поражение, се опитаха да се оплачат от компанията, като привеждаха усърдно търсени причини, но това не им помогна — подписаният от тях договор им връзваше ръцете.

Носеха се най-различни слухове, някои наистина смайващи, относно загадките и зрелищата в лабиринта. Но никой не посочваше ясни следи, описанията бяха мъгляви и вероятно изопачени. Напусналите не желаеха да облекчават задачата на идващите подир тях. Така очевидните затруднения, които предлагаше подземната обиколка на Тьокланд, бяха достигнали почти митически отзвук.

Марис беше единственият, който правдиво бе дал гласност на своите наблюдения в Тьокланд. Но тъй като престоят му в природната гробница бе много кратък, разкритите загадки представляваха само малка част от съществуващите в лабиринта.

Все пак произведението му «Един журналист в пещерата на дракона» имаше огромен успех. И то по две причини. На първо място заради смелостта да заяви открито, че изработва план, за да открие истинските намерения на мистър Казацкян и тайните на неговия лабиринт. Вестта за този двубой непременно щеше да стигне до ушите на компанията и каквато и да беше идеята на Марис, трудностите при един нов опит биха се увеличили, тъй като хората от компанията щяха да бъдат нащрек.

Второто нещо, което развълнува световното обществено мнение, беше случаят Свановски. Никой не беше виждал шахматния гений подир предполагаемото му завръщане от Тьокланд. Публикуването на статията предизвика безброй издирвания. Всичко беше напразно. Подозренията на Натаниел Марис явно се потвърждаваха. Но за кой ли път особени обстоятелства пак предпазиха мистър Казацкян. Компанията успя да се изплъзне от насочените срещу нея обвинения благодарение на чудатостите на нейната предполагаема жертва.

Юрий Свановски беше човек със странни привички. Великият майстор на шаха обичаше да се оттегля в непознати места, за да провежда тренировките си. Откъсваше се напълно от света и играеше безкрайни партии сам срещу себе си, потънал в отшелнически живот на монах. Появяваше се на обществено място единствено по време на състезание. Така че фактът да не бъде намерен никъде, не беше достатъчно доказателство, че никога не се е връщал от Тьокланд.

Разбра се също, че компанията разполага само с две лодки, но според хората от канторите в Дондрапур Марис правел грешка, като смятал, че потегляйки от острова, на котва стояла друга моторна лодка. Не можело да бъде, казваха, защото малко преди това тя била тръгнала със Свановски. Също не допускаха преждевременното връщане на джипа да е било сигнал за безпокойство — на излизане от лагера колите били разменени.

През това време Казацкян отказваше да даде изявления. Никога не ходеше в Дондрапур, стоеше си на своя редут в Тьокланд, недостижим за всеобщото любопитство. На острова бяха допускани само малкото участници в конкурса, които преодоляваха пробните изпитания. Никой друг нямаше достъп до него, с едно-единствено изключение за правителствената лодка, която вземаше оскъдните и сухи сведения от постоянния надзирател.