![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Ето че времето му беше съвсем ограничено. Той натисна буталото, впръска обратно серума в епруветката и пусна спринцовката в една ваничка със спирт. Сетне върна епруветката на статива, а него постави в келвинатора. До този момент спинеровата колба и епруветките носеха етикети с неговото име. Той ги отлепи и написа нови: „Биочипови белтъчни проби: неуспешни лабораторни опити 13-14“. А върху колбата постави надписа: „Серум от плъх, неуспешен лабораторен опит 13-14“. Никой не би се заинтересувал от някаква анонимна и неизследвана партида лабораторни опити — при това неуспешни. Неуспехите тук бяха нещо свято.
Нуждаеше се от време за да помисли.
Ротуайлд и още десет негови колеги по БМП-проекта се бяха събрали пред големия прожекционен видеоекран в 233-та, понастоящем празна лаборатория, която се използваше като заседателна зала. Ротуайлд бе нисък червенокос бърборко, който действаше като посредник и координатор между отделните звена на проекта и управата. Беше се изправил край екрана, в цялата прелест на своя кремав костюм и шоколадовокафяви панталони. Вилар посочи на Върджил едно авокадовозелено кресло в дъното и той се отпусна уморено, протегна крака и скръсти ръце на гърдите си.
Ротуайлд подхвана очевидно предварително подготвеното встъпление.
— Щастлив съм да обява, че става дума за ключов момент от работата на отдел Е-64. Разбира се, със сътрудничеството на всички останали… — Той погледна неуверено към Върджил. — Дойде моментът да си поделим… хм, триумфа. Мисля, че спокойно можем да го наречем така. Е-64 е прототип на изследователски биочип с диаметър триста микрометра, протеин върху силиконов субстрат, чувствителен към четиридесет и седем различни вида кръвни фракции. — Той се покашля развълнувано. Всички знаеха за какво става дума, но моментът беше тържествен и го изискваше. — На 10 май ние въведохме Е-64 в една от артериите на опитен плъх, затворихме микроскопичния разрез и го оставихме да продължи по хода на магистралния съд до там, докъдето стигне. Цялото пътуване е продължило не повече от пет секунди. След това аутопсирахме животното, извадихме биочипа и групата на Терънс се зае с интерпретацията на резултатите. С помощта на една специална векторно-графична програма успяхме да създадем малко филмче.
Той даде знак на Ернесто, който натисна копчето на проекционния видеоапарат. На екрана се зареди цяла серия от компютърни графики — първо стилизираната емблема на Генетрон, после списъкът на създателите и накрая тъмнина. Ернесто изключи осветлението в залата.
В средата на екрана изгря розов кръг, започна да се разширява и да се изкривява в неправилен по форма овал.
— Забавихме шест пъти продължителността на пътуването — обясняваше Ротуайлд. — За да опростим още повече нещата елиминирахме данните за химическите концентрации в артериалната кръв.
Върджил се наведе напред в креслото, забравил за миг собствените си проблеми. През постоянно менящия се тунел от концентрични кръгове прелитаха някакви белезникави точици.
Пътешествието навътре в артериалната система на опитния плъх продължи трийсет секунди. Върджил почувства, че космите по гърба на ръката му са настръхнали. Ако неговите лимфоцити можеха да виждат, това щеше да е заобикалящата ги картина, докато се носят из кръвоносните съдове… Дълъг и неравен тунел, по който кръвта струи, завихря се в локални течения там, където артерията се стеснява — навлиза във все по-тесните съдове, а биочипът заедно с останалите кръвоносни телца отскача от еластичните стени, докато се заклещи в някой свръхтесен капиляр.
Филмът свърши и осветлението беше запалено.
Стаята се изпълни с овации.
— И така — попита Ротуайлд като се изправи усмихнат. — Има ли някакви коментари, или забележки, преди да го покажем на Харисън и Йънг?
Върджил успя да напусне почти незабелязано последвалото празненство като се размина само с една чаша шампанско и се върна обратно в лабораторията. Чувстваше се по-подтиснат отпреди. Къде бе изчезнал стремежът му към сътрудничество? Наистина ли вярваше, че ще е способен да се справи съвсем сам с нещо толкова амбициозно, като обучаването на неговите разумни лимфоцити? Дотук наистина бе успял — но с цената на изричната заповед да прекрати експеримента и да унищожи резултатите.
Той хвърли събраните записки в един празен кашон и го облепи със скоч. Потършува в бюрото на Хейзъл, откри една бележка с надпис „Отровно — не пипайте!“ и я залепи върху едната му страна. Сетне остави кашона в неутралната зона между двете страни на лабораторията. Накрая се зае да почиства епруветките и колбите, които бе зарязал отдавна.