Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Но тя щеше да си спомня случилото се. Следите от секса им щяха да
са по цялото й тяло.
Когато жената се материализира на терасата, той се обърна. През
плъзгащите се врати се виждаше анонимна сянка, облечена в кожено
бюстие и широка черна пола. Косата й беше прибрана в кок на върха на
главата точно според неговото желание.
Тя умееше да чака. Знаеше, че не бива да чука.
Ви отвори вратата с мисълта си, но тя също така знаеше, че не може
да влезе, преди да е поканена.
Долови аромата й. Беше много възбудена.
Зъбите му се оголиха, но не защото проявяваше интерес към влагата
между краката й. Имаше нужда да се нахрани, а тя притежаваше вени, от
които той можеше да пие. Чиста биология, никаква магия.
Ви протегна ръка и я повика с пръст. Тя се приближи. Цялата
трепереше, точно както и трябваше. Той беше в свадливо настроение.
— Свали полата — нареди. — Дразни ме.
Тя незабавно разкопча ципа на дрехата и я остави да се свлече на
пода в купчина от сатен. Отдолу носеше черни чорапи с дантела в горния
край и черни жартиери. Нямаше гащички.
Хмм… Да. Щеше да свали чорапите от бедрата й с кинжала. Но чак
после.
Ви се приближи към стената и взе една маска. Избра такава с един
отвор. Ако искаше въздух, щеше да се наложи да диша през устата.
Хвърли я към нея и каза:
— Сложи я. Веднага.
Тя покри лицето си, без да продума.
— Качи се на масата.
Не понечи да й помогне. Само я наблюдаваше. Знаеше, че тя щеше да
се справи някак. Винаги успяваха. Жени като нея неизбежно намираха
пътя до неговата маса за изтезания.
За да убие времето, извади от джоба си ръчно свита цигара, сложи я
между устните си и взе една от черните свещи. Докато палеше цигарата, се загледа в горещия восък около фитила.
Провери докъде беше стигнала жената. Отлично. Беше легнала по
гръб с разтворени ръце и крака.
Завърза я и знаеше точно откъде щеше да започне тази вечер.
Държеше свещта в ръка, когато се приближи към нея.
Под светлините на спортната зала на Братството Джон Матю зае
позиция и се съсредоточи върху противника си за тренировки. Двамата
често бяха наричани клечки, тъй като бяха слаби и почти безплътни. Беше
лесно да бъдат наранени. Както и всички други, които не бяха минали
през преобразяването.
Зейдист, братът, който водеше тренировката тази вечер, изсвири през
зъби и Джон и съученикът му се поклониха един на друг. Противникът му
изрече на Древния език съответния поздрав, а Джон отвърна на езика на
жестовете. После схватката започна. Размахваха малките си юмруци и
кокалестите си ръце без особена полза. Ритниците им валяха като
хартиени самолетчета. В защитата им липсваше всякакъв финес. Позите и
движенията им бяха бегло подобие на това, което трябваше да
представляват. Като ехото на гръмотевица, а не самият й басов грохот.
Грохотът дойде от друг край на залата.
По средата на рунда се чу страховит тътен. Нечие тяло се сгромоляса
като торба с пясък върху сините постелки. Джон и опонентът му
изоставиха безуспешните си опити и насочиха погледи натам.
Зейдист работеше с Блейлок, един от двамата най-близки приятели на
Джон. Червенокосият ученик беше единственият сред тях, който вече
беше преминал през преобразяването и по тази причина беше с два пъти
по-големи размери. Зи току-що го беше тръшнал на земята. Блейлок скочи
на крака като войник, но само за да си го получи отново. Зи имаше
гигантски размери и беше член на Братството на черния кинжал, така че
пред Блей стоеше противник с неизчерпаем опит в боевете.
Куин трябваше да види това. Къде ли беше?
Всички единайсет трениращи извикаха възторжено, когато Зи отне
равновесието на Блей без никакво усилие, хвърли го на пода с лице
надолу и го притисна в хватка, с която можеше да счупи всичките му
кости. В мига, в който Блей подаде знак, че се предава, Зи го пусна.
Докато стоеше надвесен над хлапето, Зейдист заговори с необичайно
топъл глас:
— Само пет дни от преобразяването ти и вече се справяш добре.
Блей се усмихна, въпреки че бузата му беше притисната към земята, сякаш беше залепена.
— Благодаря… Благодаря ви, учителю.
Зи се протегна и вдигна Блей от пода точно когато шумът от
отварящата се врата отекна в залата.
Очите на Джон изскочиха от орбитите си при вида на влязлото
същество. По дяволите… Това обясняваше къде е бил Куин през целия
следобед.
Мъжът, който закрачи бавно през залата, с ръста си от сто деветдесет