Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
стаи. Може би трябваше да опита една от тях за няколко дни.
Тази мисъл накара стомаха му да се свие.
На път за вратата долови миризмата, разнасяща се от спалнята на Бъч
и Мариса. Мисълта за случващото се там накара кръвта му да кипне и
кожата му да настръхне.
Изруга наум, отиде до коженото си яке и извади клетъчния телефон.
Докато набираше, топлината в гърдите му бе като във фризер, но поне
почувства, че прави нещо по въпроса със своята обсебеност.
Отговори женски глас и той прекъсна поздрава, изречен с леко
дрезгав глас.
— Тази вечер, по залез-слънце. Знаеш какво да облечеш и искам
косата да открива врата ти. Какво ще кажеш?
В отговор тя измърка покорно:
— Да, мой леаж.
Ви затвори и метна телефона на бюрото, като наблюдаваше как той се
спря в една от четирите клавиатури. Жената, която беше избрал за тази
вечер, обичаше грубите игрички. И щеше да ги получи от него.
По дяволите, наистина беше извратен. До мозъка на костите си.
Завършен и неразкайващ се перверзник, който по някаква причина беше
станал прочут сред себеподобните си с особеностите си.
Беше абсурдно, но пък от друга страна вкусовете на жените винаги му
се бяха стрували странни. За него репутацията му беше също толкова
маловажна като използваните жени. Единственото, което имаше значение, беше, че винаги се намираше доброволка да го задоволи сексуално. Това, което се говореше за него, това, което жените искаха да вярват за него, беше като мастурбация за усти, които не можеха да си намерят по-добра
тема.
Почувства се изключително вбесен, докато вървеше към имението
през тунела. Заради глупавата ротационна система, която беше въвело
Братството, тази вечер не можеше да излезе на лов и това не му
харесваше. Предпочиташе да унищожава убийците на расата, отколкото да
си седи на задника.
Но имаше и други начини да се уталожи непоносимата нервност.
Фюри влезе в кухнята с индустриални размери и замръзна на мястото
си, сякаш озовал се пред ужасна катастрофа с кървави последствия.
Краката му се заковаха за пода, дъхът му спря, сърцето му пропусна удар
и после заблъска лудо.
Беше забелязан, преди да успее да се измъкне през страничната врата.
Бела, шеланът на неговия близнак, го погледна и го поздрави с
усмивка:
— Привет.
— Здравей.
Тръгни си. Веднага.
Боже, колко хубаво миришеше тя.
Бела размаха ножа, с който режеше от пуйката.
— Искаш ли да направя сандвич и за теб?
— Какво? — попита той като пълен идиот.
— Сандвич — посочи тя с ножа към хляба, почти празния буркан с
майонеза, доматите и марулята. — Сигурно си гладен. Не яде много при
последното хранене.
— Ами, не, не съм… — стомахът му сложи край на лъжите, като
изкъркори зверски. Мръсник.
Бела поклати глава и се зае отново с пуйката.
— Вземи си чиния и седни.
Това беше последното, от което имаше нужда. По-добре да го
погребат жив, отколкото да остане сам с нея в кухнята, докато тя му
приготвя храна с красивите си ръце.
— Фюри — рече тя, без да го погледне, — чиния и сядай. Веднага.
Той се подчини, защото, макар да произлизаше от семейство на бойци
и да беше член на Братството, и тежейки с поне петдесет килограма
повече от Бела, спрямо нея беше слаб и безсилен. Шеланът на близнака
му. Бременната шелан на близнака му не беше жена, на която Фюри
можеше да откаже нещо.
Сложи чинията си до нейната и седна от другата страна на гранитния
кухненски плот, като си каза, че не трябва да поглежда към ръцете й.
Всичко щеше да бъде наред, ако не отправяше поглед към дългите й
елегантни пръсти с къси полирани нокти и начина, по който…
По дяволите!
— Честна дума — заговори тя, докато режеше още от пуйката, —Зейдист ме иска голяма колкото къща. Ако продължава с настояванията си
да се храня така още тринайсет месеца, скоро няма да се побирам в
басейна. Вече едва си закопчавам панталоните.
— Изглеждаш добре — дявол да го вземе, тя изглеждаше изумително
с дългата си черна коса, очи с цвят на сапфири и високото си стегнато
тяло. Бебето в утробата й не личеше под широката риза, но бременността
беше очевидна, заради блестящата й кожа и това, че ръката й
непрекъснато се плъзваше надолу по корема.
Състоянието й не оставаше скрито също и заради загрижеността в
погледа на Зи всеки път, когато беше около нея. Тъй като бременността
при вампирите носеше голям риск както за майката, така и за плода, тя се
смяташе за благословия, но в същото време и за проклятие за хелрена и