Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
неговата спътница.
— Добре ли се чувстваш? — попита Фюри. В крайна сметка Зи не
беше единственият, който се тревожеше за нея.
— Доста добре. Уморявам се, но не е нещо страшно — тя облиза
върховете на пръстите си и взе буркана с майонеза. Заобира останалото в
него и ножът започна да издава звук, сякаш тя подрусваше вътре монета.
— Зи ме вбесява. Отказва да се храни.
Фюри си спомни вкуса на кръвта й и отклони поглед, защото
почувства как кучешките му зъби се удължават. Нямаше нищо възвишено
в това, което изпитваше към нея, абсолютно нищо, и като мъж, който
винаги се беше гордял с честната си природа, не намираше, че чувствата
му съответстват на принципите му. А и изпитваното от него не срещаше
взаимност. Беше го нахранила един-единствен път, защото той се
нуждаеше отчаяно от това, а тя беше жена с чиста кръв. Причината не
беше, че тя изпитваше потребност да се погрижи за него, нито пък
копнеж.
Всичко това беше запазено за близнака му. Той беше грабнал сърцето
й още първата вечер, в която се бяха срещнали, и съдбата бе отредила
именно тя да го избави от ада, в който се намираше. Фюри може да беше
спасил тялото на Зи от цял век кръвно робство, но Бела беше тази, която
възкреси духа му.
Което, разбира се, му даваше още една причина да я обича. Искаше
му се да имаше у себе си червен дим. Беше оставил запасите си горе.
— Ти как си? — попита тя, докато подреждаше тънки резени пуешко
и листа от маруля. — Новата протеза още ли ти създава ядове?
— Малко по-добре е, благодаря — съвременните технологии бяха на
светлинни години от възможностите преди век, но като се имаше предвид, че постоянно участваше в битки, липсващата част от крака му от коляното
надолу беше източник на постоянни проблеми.
Беше изгубил крака си… Точно така. Беше се простил с него, за да
отърве Зи от онази откачена кучка Господарката му. Жертвата си
струваше. Точно както си струваше да жертва щастието си, за да може Зи
да бъде с жената, която и двамата обичаха.
Бела завърши сандвича с втора филия хляб и плъзна чинията му по
плота.
— Ето.
— Точно от това имах нужда — наслади се на момента, докато
забиваше предните си зъби в мекия, подобен на плът хляб. Докато
преглъщаше, изпита радост, примесена с нотки на тъга, че тя беше
приготвила тази храна за неговия стомах. И го беше направила с известна
доза обич.
— Радвам се — тя се зае със собствения си сандвич. — От ден или
два се каня да те питам нещо.
— Така ли? Какво?
— Както знаеш, работя заедно с Мариса в Убежището. Наистина е
чудесна организация, пълна с прекрасни личности — последва дълга
пауза, която го накара да се напрегне. — Както и да е. Имаме нова
социална служителка за консултации на жените и децата им — тя
прочисти гърлото си и обърса уста със салфетка. — Наистина е прекрасна.
Сърдечна и забавна. Чудех се дали…
О, Боже.
— Благодаря, но не.
— Наистина е симпатична.
— Не, благодаря — усети как кожата му настръхва и започна да се
храни, сякаш го гонеха.
— Фюри, знам, че не е моя работа, но защо избягваш контакти с
жени?
По дяволите.
Забърза се със сандвича още повече.
— Моля те, да сменим темата.
— Заради Зи е, нали? Никога не си бил с жена заради неговото
минало.
— Бела, моля те.
— На повече от двеста години си и е време да започнеш да мислиш за
себе си. Зи никога няма да бъде напълно нормален и никой не го осъзнава
по-добре от мен и теб. Но вече е по-стабилен и ще се подобри с течение
на времето.
Това беше истина, стига Бела да оцелееше след бременността си.
Докато тя не приключеше с раждането в добро здраве, брат му не беше в
безопасност. Същото се отнасяше и за Фюри.
— Моля те, позволи ми да ви запозная.
— Не — Фюри скочи на крака и задъвка като крава. Маниерите при
хранене бяха от значение, но този разговор трябваше да приключи, преди
главата му да експлодира.
— Фюри…
— Не искам жена в живота си.
— Ще станеш прекрасен хелрен, Фюри.
Той обърса устата си с кърпата за чинии и изрече на Древния език: — Благодаря за храната, приготвена от твоите ръце. Благословена
вечер, Бела, любима на моя брат близнак Зейдист.
Почувства се засрамен, задето не й помогна да почисти, но реши, че е
за предпочитане пред това да получи аневризъм, и се измъкна през
вратата към трапезарията. Беше стигнал до средата на дългата десет метра
маса, когато почувства, че не му достига въздух. Дръпна един стол и се
строполи на него.
Сърцето му препускаше лудо.