Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Още не беше сигурен, че е взел правилното решение да се спаси онзи
път, когато беше скочил. В последния миг се беше дематериализирал
обратно на терасата. Право в ръцете на Бъч.
Проклетият Бъч. Все се връщаше при този кучи син.
Ви се отдръпна, за да се отърве от потребността да предприеме нов
полет, и отключи една от плъзгащите се врати със силата на мисълта си.
Три от направените от стъкло стени на пентхауса бяха бронирани срещу
куршуми, но нямаха филтър за слънчевата светлина. Не че би останал тук
през деня, дори и да имаха такъв.
Това не беше дом.
Когато пристъпи вътре, мястото и предназначението му го
притиснаха, сякаш силата на гравитацията тук беше различна. Стените, таванът и мраморният под на голямото еднопространствено жилище бяха
черни. Такива бяха и стотиците свещи, които беше способен да запали със
силата на волята си. Единственото, което можеше да се определи като
мебел, беше огромното легло, което той никога не беше използвал.
Всичко останало беше оборудване. Масата с каишите за връзване.
Веригите, прикрепени към стените. Маските, топките за запушване на
устата, бичовете, пръчките и веригите. Цял шкаф, пълен с щипки и
тежести за зърна и други пособия от неръждаема стомана. Всичко за
неговите жени.
Свали коженото яке и го захвърли на леглото, после се освободи и от
ризата си. Винаги оставаше с кожените панталони по време на сеансите.
Покорните му никога не го бяха виждали напълно гол. Никой не го беше
виждал гол, с изключение на братята по време на церемониите в
гробницата, и то само защото ритуалите го изискваха.
Как изглеждаше там долу, си беше само негова работа.
Свещите пламнаха по негова команда. Светлината се отрази в
лъскавия под, преди да бъде погълната от черния таван. В атмосферата не
витаеше никаква романтика. Мястото беше пещера, в която се предлагаха
низки удоволствия на желаещите. Светлината беше нужна, за да е
сигурно, че кожените и метални инструменти попадат на правилните
места, както и ръцете и зъбите.
А и свещите можеха да бъдат използвани за други цели, освен за
осветление.
Отиде до бара, сипа си малко «Грей Гус» и се облегна на късата
страна на плота. Имаше такива сред посетителките, които смятаха
сношението с него за вид ритуал, други можеха да бъдат задоволени
единствено от него. Но повечето искаха да разберат как се съчетават
болката и сексът.
Типът изследователки го интересуваше най-малко. Обикновено не
издържаха и се налагаше да използват спасителната дума или жест, които
им подаваше в средата на сеансите. Винаги ги пускаше да си тръгнат с
охота. Сълзите им не бяха негова грижа. В девет от десет случая
пожелаваха да се върнат, за да опитат отново. Щом се пречупваха така
лесно първия път, вероятно щяха да го направят отново, а той нямаше
намерение да ги учи как да живеят.
Тези, които можеха да го понесат, се обръщаха към него с леаж и го
ценяха. Не че даваше и пет пари за уважението им. Той трябваше да
задоволи нуждите си и техните тела бяха оръдието за това. Точка по
въпроса.
Отиде до стената, взе една от дългите стоманени вериги и я прекара
през пръстите си брънка по брънка. Въпреки че беше садист по природа, никога не нараняваше покорните си. Задоволяваше садистичните си
потребности, като убиваше лесъри.
Целта му бе да контролира съзнанието и тялото им. Това, което им
причиняваше, сексуално или по друг начин, казаното от него, дрехите, които ги караше да обличат… Всичко беше внимателно обмислено, за да
се получи желаният ефект. Разбира се, че имаше и болка, и да, случваше
се да плачат от страх и безпомощност. Но го молеха за още.
И той им го даваше, ако имаше желание.
Загледа се в маските. Винаги им слагаше маски и не им позволяваше
да го докосват, освен ако той не им кажеше къде и как точно. Ако се
случеше да изживее оргазъм по време на сеансите, което беше
изключение, покорните му бяха истински горди. Ако се хранеше, то беше
само защото се налагаше.
Никога не ги унижаваше, нито ги караше да правят гадостите, по
които знаеше, че си падат някои доминанти. Но никога не ги и утешаваше
и сеансите протичаха единствено по неговите правила. Казваше им кога и
къде и ако някоя от тях предявеше глупави претенции, си тръгваше.
Завинаги.
Погледна часовника си. Вдигна скрилия апартамента мис. Жената, която очакваше тази вечер, можеше да го намери, защото беше пил от нея
преди два месеца. Когато приключеха, щеше да се погрижи да й отнеме
спомените за това, къде е била.