Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
— Наближава рожденият ти ден.
Беше вярно. Скоро щеше да навърши триста и три години, но не
можеше да разбере защо това би предизвикало личното й посещение. Ако
искаше да го поздрави, нещо в пощенската кутия би било достатъчно. Или
пък да му прати анимирана картичка в имейл.
— Имам подарък за теб.
— Поласкан съм. И объркан.
— Твоята жена те очаква.
Вишъс подскочи, сякаш някой го беше ощипал по задника.
— Съжалявам, какво…
Без въпроси, глупако.
— При цялото ми уважение, аз нямам жена.
— Имаш — тя свали ръка. — Посочих я сред всички Избраници за
твоя първа партньорка. Притежава чиста кръв и изящна красота.
Ви понечи да отвори уста, но Скрайб Върджин продължи.
— Ще се слеете и ще създадете поколение. Ти ще имаш потомство и с
другите. Дъщерите ти ще попълнят редиците на Избраниците. Синовете ти
ще станат членове на Братството. Това е твоята съдба. Да бъдеш Примейл
на Избраниците.
Думата Примейл падна като бомба.
— Простете ми, Скрайб Върджин — той прочисти гърло и си
напомни, че бяха нужни щипки за барбекю, за да се съберат тлеещите
останки на тези, позволили си да я ядосат. — Не искам да прозвучи като
обида, но нямам нужда от собствена жена.
— Имаш. Ще изпълните ритуала и тя ще носи твоите деца. Както и
останалите жени.
Перспективата да бъде блокиран от Другата страна, заобиколен от
жени, без възможност да се бие и да вижда братята си… или… Бъч, го
накара да забрави, че трябва да си мери приказките.
— Моята съдба е да бъда боец. Мястото ми е до братята ми.
А и след всичко, което му бяха сторили, би ли могъл някога да
възроди младостта си?
Очакваше тя да побеснее от проявеното непокорство, но вместо това
тя каза:
— Колко си безстрашен да противоречиш. Същият си като баща си.
Грешка. Той и Блъдлетър нямаха нищо общо помежду си.
— Ваша Святост…
— Ще го направиш. И то по своя собствена воля.
Той изстреля отговора хладно и твърдо.
— Ще ми е нужна доста добра причина.
— Ти си мой син.
Гърдите на Ви се сковаха и той спря да диша. Вероятно имаше
предвид в широк смисъл.
— Преди триста и три години ти беше роден от моето тяло —качулката се вдигна от лицето на Скрайб Върджин от само себе си и
разкри призрачната й красота. — Повдигни така наречената си прокълната
ръка и разкрий истината.
Със сърце в гърлото Ви протегна облечената си в ръкавица ръка и с
няколко неуверени движения разкъса кожата. С ужас се взря в това, което
се криеше под татуировките му. Неговият блясък беше същият като
нейния.
Мили Боже… Защо не беше направил връзката по-рано?
— Слепотата ти — поясни тя — ти позволяваше да го отричаш. Не
искаше да го видиш.
Ви се отдръпна от нея, препъвайки се. Стигна до леглото и седна, като си каза, че не беше моментът да си губи ума. Я почакай… Вече го
беше изгубил…
— Как… е възможно това?
Това беше въпрос, но кого го беше грижа в този момент?
— Да, мисля да ти простя този единствен път — Скрайб Върджин се
понесе из стаята, без да движи краката си, а робата й се стелеше около
нея, неповлияна от движението. В настъпилата тишина той се замисли за
правилата в шаха. Кралицата, единствена и неповторима, можеше да
прави каквито ходове пожелае по дъската.
Накрая тя заговори с дълбок и властен тон.
— Исках да позная зачеването и раждането във физическия им
смисъл, така че приех телесна форма, която ми позволяваше да извърша
сексуален акт. Заминах за Древната страна в подходящото състояние — тя
спря пред стъклените врати, водещи към терасата. — Избрах мъж според
качествата, които тогава смятах за най-важни за оцеляването на вида: силен, умен, агресивен.
Ви си представи баща си и и се почуди какво ли брутално изживяване
е било да прави секс със Скрайб Върджин.
— Такова беше, наистина — каза тя. — Получих това, за което бях
отишла, в пълен размер. Веднъж започнал, той нямаше спиране. Такава
беше природата му. Малко преди края обаче той се отдръпна от мен.
Някак беше разбрал какво целях и коя бях.
Да, баща му умееше отлично да разгадава и използва мотивите на
другите.
— Сигурно беше глупаво от моя страна да си въобразявам, че можех
да мина за каквото не съм с мъж като него. Беше наистина умен — тя
погледна към Ви. — Каза ми, че ще ми даде семето си само ако то ще
създаде мъжко чедо. Никога не беше успявал да създаде син, който да
оцелее след раждането, и егото му на воин търсеше удовлетворение. Аз от
друга страна исках моя син за Избраниците. Баща ти може да беше умел