Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
и пет сантиметра и сто и петнайсетте си килограма, беше бледо подобие
на момчето, което довчера беше тежало колкото торба с кучешка храна.
Куин беше преминал през преобразяването. Нищо чудно, че не отговаряше
на съобщенията през целия ден. Бил е зает с новото си тяло.
Джон вдигна ръка за поздрав и Куин кимна в отговор, но така, сякаш
вратът му се беше схванал или нещо не беше наред с главата му.
Изглеждаше уморен и се движеше, като че изпитваше болка във всяка кост
от тялото си. Подръпваше яката на новия си пуловер с размер XXXL, сякаш го дразнеше, и повдигаше джинсите си с гримаса. Изненадващо
едното му око бе посинено, но вероятно се беше блъснал в нещо по време
на трансформацията. Говореше се, че падало голямо мятане, докато се
преобразяваш.
— Хубаво е, че се появи — каза Зейдист.
Когато отговори, гласът на Куин беше дълбок. Много различен от
преди.
— Исках да дойда, въпреки че не мога да тренирам.
— Добре си направил. Седни да почиваш ето там.
Куин се запъти към страничната линия на залата, погледът му срещна
този на Блей и те си размениха протяжни усмивки. После погледнаха към
Джон.
Куин използва ръцете си, за да му каже на езика на глухонемите: — След тренировката ще отидем у Блей. Имам да ви казвам нещо.
Джон кимна, а в това време гласът на Зи проехтя през залата.
— Почивката свърши, дами. Не ме карайте да ви сритвам задниците, защото ще го направя.
Джон се обърна с лице към дребния си партньор и зае начална
позиция.
Въпреки че един от учениците беше умрял по време на
преобразяването, Джон нямаше търпение да дойде неговият ред. Разбира
се, беше ужасен, но предпочиташе смъртта пред това да живее като
купчина плът без пол, надяващ се на милостта на останалите.
Беше повече от готов да се превърне в мъж.
Имаше лични дела за уреждане с лесърите.
Два часа по-късно Ви беше задоволен, както винаги ставаше. Не беше
изненадващо, че жената не е в състояние да се дематериализира до дома
си, така че я уви в халат, хипнотизира я до състояние на ступор и я свали
долу с товарния асансьор на сградата. Фриц чакаше в колата пред входа.
Даде адреса на възрастния доген, който не попита нищо повече. Този
прислужник беше истинско съкровище. Останал сам в апартамента, Ви си
сипа «Грей Гус» и седна на леглото. Масата беше покрита с втвърден
восък, кръв, нейните сокове, както и с последствията от неговата
кулминация. Сеансът беше доста мърляв. Но приемливо добрите винаги
бяха такива.
Отпи голяма глътка от чашата си. В наситената тишина, последвала
перверзните му занимания, в съзнанието му се заредиха безброй
чувствени образи. Това, на което беше станал свидетел преди седмици и
сега си припомняше, беше видял случайно, но си беше присвоил сцената
като някой джебчия и запази спомена, въпреки че не му принадлежеше.
Преди седмици беше видял Бъч и Мариса… да лежат заедно. Беше се
случило по време на карантината на ченгето в клиниката на Хавърс. В
ъгъла на болничната стая имаше монтирана камера и Ви ги беше
наблюдавал на монитора. Тя носеше рокля в ярък прасковен цвят, а той —болнична нощница. Целуваха се дълго и страстно, а телата им бяха готови
за секс.
Ви бе гледал със сърце в гърлото как Бъч се претърколи, за да се
озове върху Мариса. Нощницата му се бе отворила и разкрила раменете, гърба и бедрата му. Докато ритмично си проправяше път, гръбнакът му се
бе извил, тя бе сграбчила задника му и бе впила нокти.
Двамата заедно бяха красива гледка. Нищо подобно на крайностите, типични за целия сексуален живот на Ви. Между тях имаше любов, интимност и… нежност.
Вишъс се отпусна и легна на матрака. Питието в чашата му се
разплиска и едва не се разсипа. Чудеше се какво ли би било да прави секс
по този начин. Дали изобщо би му харесало? Може би усещането щеше да
е клаустрофобично. Не беше сигурен дали му се нравеше някой да го
докосва по цялото тяло и да е напълно съблечен.
После се сети за Бъч и реши, че вероятно зависи с кого си. Ви покри
лице със здравата си ръка и си пожела да се отърве от ада, в който се
беше озовал заради чувствата си. Мразеше се заради тези мисли, заради
привличането, което изпитваше, заради напразните надежди, заради
познатото усещане за срам, което водеше след себе си смазваща умора.
Цялото му тяло се изпълни с непоносимо изтощение. Опита се да се бори, защото знаеше, че това е опасно.
Този път не победи. Очите му се затвориха, въпреки че по гръбнака
му полази страх и накара кожата му да настръхне.