Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
По дяволите. Беше заспал.
Изпадна в паника и се опита да отвори очи, но беше прекалено късно.
Клепачите му се бяха превърнали в каменни стени. Водовъртежът го
засмука, без значение колко усилено се бореше да се спаси.
Изпусна чашата, която държеше в ръка. Чу как тупна глухо на пода и
се разби на парчета. Последната му мисъл беше, че и той е като счупената
чаша с водка, неспособен да запази съдържанието си вътре в себе си.
3.
Няколко пресечки на запад Фюри взе чашата си с мартини и се
облегна на кожения диван в «Зироу Сам». Двамата с Бъч бяха останали
мълчаливи през трийсетте минути, откакто бяха пристигнали, и
наблюдаваха хората наоколо от масата, запазена за Братството.
А Бог беше свидетел, че имаше много за гледане. На дансинга от
другата страна на водната стена под звуците на техно музиката човеците
се носеха на вълните на екстази и кокаин и вършеха мръсотии, облечени в
дизайнерските си дрехи. Членовете на Братството никога не ходеха там.
Тяхното място беше във ВИП зоната. Масата им се намираше в дъното, близо до аварийния изход. Клубът беше добър за отмора и развлечение.
Хората не ги закачаха, алкохолът беше със супер качество и
местоположението на заведението беше в самия център на града, където
Братството често ловуваше.
А и принадлежеше на роднина, сега, когато Бела и Зи бяха двойка.
Ривендж, който управляваше клуба, й беше брат.
По стечение на обстоятелствата също така снабдяваше Фюри с
наркотици.
Отпи голяма глътка от приготвеното в шейкър, а не разбъркано питие.
Тази вечер щеше да купи още. Запасите му започваха да намаляват.
Една блондинка мина покрай масата им. Гърдите й подскачаха като
ябълки под сребърните пайети. Двете полукълба на задника й и прашките
й бяха на показ в прилепналата като пощенска марка пола. Тоалетът й
придаваше вид на нещо повече от полугола.
Вулгарна може би беше думата, която търсеше той.
Така беше тук. Повечето от жените във ВИП залата бяха много близо
до арест за ексхибиционизъм, но пък от друга страна те бяха или
професионалният, или цивилният вариант на уличници. Проститутката
стигна до съседното сепаре. За част от секундата той се зачуди какво би
било с някоя като нея.
Беше се въздържал толкова дълго, че беше немислимо такова нещо
дори да му минава през ума, а още по-малко да предприеме каквото и да
било. Но може би щеше да му помогне да изтръгне Бела от съзнанието си.
— Нещо хвана ли ти окото? — попита Бъч провлечено.
— Не знам за какво говориш.
— Така ли? Не забеляза блондинката, която мина преди малко? Или
пък как те гледаше?
— Не е моят тип.
— Ами дългокосата брюнетка?
— Да бе… — Фюри допи мартинито си и му се прииска да запрати
чашата в стената. Не можеше да повярва, че дори беше обмислял да плаща
за секс.
Нещастник. Загубеняк.
Боже, имаше нужда от упойката си.
— Хайде, Фюри, не може да не знаеш, че всички мацета те изяждат с
очи, щом влезеш. Пробвай поне с една.
Прекалено много се опитваха да му се бъркат тази вечер.
— Не, благодаря.
— Само казвам, че…
— Майната ти. Млъквай.
Бъч изруга под носа си и повече не коментира. Което накара Фюри да
се почувства като простак. Както и трябваше.
— Извинявай.
— Всичко е наред.
Фюри махна на сервитьорката и тя дойде на мига. Отнесе празната му
чаша, а той измърмори:
— Тя се опита да ми уреди среща за тази вечер.
— Моля?
— Бела — Фюри взе една подгизнала салфетка и започна да я прегъва.
— Спомена за някаква социална служителка в Убежището.
— Рим ли? Наистина е страхотна.
— Но аз…
— Не проявяваш интерес? — Бъч поклати глава. — Фюри, приятелю, сигурно пак ще ми се ядосаш, но е време да започнеш да проявяваш
интерес. Каква е тази работа с теб и жените? Трябва да сложиш край на
това.
Фюри не можа да се въздържи да не се засмее.
— Можеш ли да бъдеш по-директен от това?
— Трябва да започнеш да живееш.
Фюри кимна към блондинката.
— И мислиш, че като плащам за секс, ще започна да живея?
— Съдейки по начина, по който те гледа, едва ли ще се наложи да
плащаш — отвърна сухо Бъч.
Фюри се насили да разиграе сценария в съзнанието си. Представи си
как се изправя и се доближава до нея. Хваща я за ръката и я повежда към
някоя от частните бани. Може би щеше да му духа. Можеше да я опре в
мивката, да разтвори краката й, да проникне в нея и да достигне
кулминацията. Общо изразходвано време? Най-много петнайсет минути.
Може да беше девствен, но механизмите на секса бяха прости. Всичко, от