Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
което тялото му се нуждаеше, беше малко триене и щеше да е готов.
На теория. В момента в панталоните му нямаше никой. Дори и да
искаше, нищо не можеше да се случи. Поне не с нея.
— Така ми е добре — заяви, когато пристигна новата чаша с мартини.
Завъртя маслинката с пръст из чашата и я лапна. — Наистина съм добре.
Двамата отново замълчаха и помежду им остана само глухият тътен
на музиката, долитащ от другата страна на водната стена. Фюри тъкмо се
канеше да заговори за спорт, защото не понасяше тишината, когато Бъч се
стегна.
Една жена се взираше в тяхната посока от другия край на ВИП зоната.
Беше шеф на охраната, носеше мъжки дрехи и имаше мъжка прическа.
Фюри я беше виждал да оковава в белезници пияни мъже, сякаш шляпаше
непослушно куче с вестник.
Но тя не гледаше към Фюри. Вниманието й беше насочено към Бъч.
— Бил си с нея, нали?
Бъч се намръщи и отпи от чашата си.
— Само веднъж. Но преди Мариса.
Фюри отново се загледа в жената и не можа да не се зачуди какъв би
бил сексът с нея. Изглеждаше, сякаш можеше да те накара да виждаш
звезди, и то не задължително в приятния смисъл.
— Сексът с непознати добър ли е? — попита и се почувства, сякаш
беше на дванайсет.
Бъч се усмихна бавно и загадъчно.
— Преди мислех, че да. Но като не познаваш друго, смяташ, че и
студената пица си я бива.
Фюри отпи от мартинито си. Студена пица, значи? Това ли го
очакваше? Много вдъхновяващо.
— Дявол да го вземе, не искам да ти убивам ентусиазма. Просто е по-
хубаво, когато си с когото трябва — Бъч допи последната глътка.
Сервитьорката се запъти да му предложи ново питие, но той я спря.
— Не, две са достатъчно. Благодаря.
— Почакай! — извика Фюри, преди тя да е отминала. — За мен още
едно. Благодаря.
Вишъс знаеше, че сънят го е преборил, защото беше щастлив. В
началото на кошмарите си винаги изпадаше в състояние на блаженство.
Чувстваше се доволен и завършен. Всичко беше точно и на мястото си
като наредено кубче на Рубик.
И тогава пистолетът гръмна. На ризата му се появи петно от
яркочервена кръв. Вик проряза непробиваемо гъстия въздух.
Изпълни го болка, сякаш в него се беше врязал шрапнел, все едно, че
го бяха залели с бензин и подпалили. Сякаш кожата му беше одрана ивица
по ивица.
О, Боже, умираше. Никой не би могъл да оцелее след такава агония.
Падна на колене и…
Ви скочи от леглото, сякаш някой го беше изритал с ботуш в главата.
В клетката от черни стени и тъмно стъкло, която представляваше
пентхаусът, сърцето му блъскаше лудо, толкова бързо, че му се наложи да
го притисне с ръце, за да е сигурен, че ще си остане на мястото.
Имаше нужда да пийне… Веднага.
Примъкна се с нестабилни крачки до бара, взе чиста чаша и сипа
около четири пръста водка. Почти беше допрял ръба на чашата до устните
си, когато осъзна, че не е сам.
Измъкна един черен кинжал от колана си и го размаха.
— Аз съм, боецо.
Мили Боже. Скрайб Върджин стоеше пред него, обвита в черната си
роба от глава до пети. Лицето й също беше покрито. Дребната й фигура
доминираше в апартамента. От нея се излъчваше сияние, по-ярко от
обедно слънце, което се отразяваше в мраморния под.
В момента имаше нужда точно от такава публика. Да.
Поклони се и остана наведен, като се чудеше как да отпие от чашата
си в тази позиция.
— За мен е чест.
— Каква лъжа — отбеляза тя сухо. — Изправи се, боецо. Искам да
видя лицето ти.
Ви даде всичко от себе си да си придаде приветливо изражение, с
което да замести начумерената физиономия, вече настанила се там. Дявол
да го вземе. Рот беше заплашил да го наклевети на Скрайб Върджин, ако
не се вземе в ръце. Явно това вече се беше случило.
Докато се изправяше, реши, че би се изтълкувало като обида, ако
засмуче от водката си.
— Да, така е — потвърди тя. — Но прави каквото е нужно.
Той отпи яко, сякаш беше вода, и остави чашата на плота. Искаше му
се още, но се надяваше тя да не се застои.
— Целта на посещението ми няма нищо общо с твоя крал.
Скрайб Върджин се понесе към него и спря само на сантиметри
разстояние. Ви почувства необходимост да отстъпи, особено след като тя
повдигна искрящата си ръка и го потърка по бузата. Силата й беше като
изпепеляваща мълния — смъртоносна и целеустремена. Никой не би искал
да бъде нейна мишена.
— Време е.
Време за какво? Но си наложи да мълчи. На Скрайб Върджин не се
задаваха въпроси. Не и ако не искаш с теб да полират пода.