Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Юна Лина следва бавно накуцващия Нолен към отделението за аутопсии. Минават покрай тъмна зала, в която има единична маса за аутопсии от неръждаема стомана. Прилича на кухненска мивка, но с квадратни отделения и издигнати ръбове от всички страни. Влизат в едно по-хладно помещение, в което вече изследваните тела се съхраняват в специални, охладени до четири градуса секции. Нолен спира, проверява номера, отваря една голяма секция и вижда, че е празна.
— Няма го — усмихва се той и тръгва през коридора, по който са се отпечатали хиляди малки следи от колелца, отваря друга врата и я задържа, за да мине Юна.
Спират в една осветена зала с бели плочки и голяма мивка до стената. От един яркожълт маркуч се стича вода в канала. На дългата, покрита с найлон маса за аутопсии, лежи голо сивкаво тяло, покрито с безброй тъмни рани.
— Катя Ек — отбелязва Юна.
Лицето на мъртвата жена е застинало в странно спокойствие, устата е полуотворена и очите гледат смирено. Изглежда, сякаш заслушана в красива музика. Изражението на лицето някак не съответства на дългите прорезни рани по челото и бузите. Погледът на Юна се плъзга по тялото на Катя Ек, по което разклонена венозна мрежа вече е започнала да се очертава около врата.
— Надяваме се да приключим с вътрешния оглед следобед.
— Да, за бога — въздиша Юна.
Другата врата се отваря и един млад мъж влиза с несигурна усмивка. На веждите си има няколко обеци, а черната му боядисана коса виси вързана на опашка на гърба му върху лекарската престилка. Усмихвайки се леко, Нолен вдига юмрук в рокерски поздрав, на който младият мъж веднага отвръща.
— Това е Юна Лина от Държавната криминална полиция — посочва Нолен. — Тези, които ни навестяват понякога.
— Фрипе — казва младият мъж и стиска ръката на Юна.
— Специализант по съдебна медицина — добавя Нолен.
Фрипе си слага чифт гумени ръкавици и Юна го следва до масата за аутопсия, където усеща, че тялото на жената е обгърнато от студен и зловонен въздух.
— Тя в най-малка степен е била подложена на прекомерно насилие — отбелязва Нолен. — Независимо от многобройните прорезни и прободни рани.
Наблюдават мъртвата жена. Тялото е покрито с различни по големина рани.
— Освен това, за разлика от другите две жертви, тя не е нито осакатена, нито разчленена — продължава той. — Пряката причина за смъртта не са раните по врата, а ето това тук, което директно пробожда сърцето според компютърната томография.
— Малко е трудно да се видят кръвоизливите на снимките — обяснява Фрипе.
— Естествено, всичко ще проверим, когато я отворим — обръща се Нолен към Юна.
— Оказала е съпротива — казва Юна.
— Смятам, че отначало се е защитавала активно — отговаря Нолен. — Съдейки от раните по дланите, но след това се е опитала да избяга и единствено да се защити.
Младият лекар поглежда Нолен.
— Забележи нараняванията по дължината на ръката — казва Нолен.
— Защитни рани — мърмори Юна.
— Точно така.
Юна се навежда напред и наблюдава жълто-кафявите петна, които се виждат в отворените очи на жената.
— Гледаш петната на Ларше?
— Да…
— Виждат се едва няколко часа след настъпването на смъртта, понякога минават няколко денонощия — казва Нолен. — Накрая стават напълно черни. Всичко се дължи на спадането на налягането в окото.
Нолен взима рефлексно чукче от един рафт и кара Фрипе да провери дали още съществува каталептично вкочанясване. Младият лекар почуква в средата на бицепса на жената и опипва с пръсти мускула след свиването му.
— Вече минимално — казва той на Юна.
— Обикновено изчезва след тринайсет часа — обяснява Нолен.
— Мъртвите не са напълно мъртви — казва Юна и потръпва, долавяйки призрачно движение на отпуснатата ръка на Катя Ек.
— Mortui vivos docent — мъртвите учат живите — отговаря Нолен и се усмихва сам на себе си, докато заедно с Фрипе я обръщат по корем.
Посочва размазаните червено-кафяви петна по задните й части и лумбалната област, по плешките и ръцете:
— Трупните петна са бледи, когато жертвата е изгубила много кръв.
— Естествено — казва Юна.
— Кръвта е тежка и когато човек умре, вече няма вътрешна система за налягане — обяснява той на Фрипе. — Може би е очевидно, но кръвта се стича надолу и се събира в най-ниските части и най-често се наблюдава в допирните точки с повърхността под тялото.