Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Той се поклони на ибн Муса, после още веднъж на Джехане — за огромно неудоволствие на слугата — и си тръгна.
За кратко настъпи тишина. Джехане внезапно си спомни какво се говореше на пазара и в града — че в Картада някои благородни жени (а според слуховете и мъже) пострадали сериозно в скандалите, избухнали за благоволението на Амар ибн Хайран. Двама души загинали, а може би трима?…
Прехапа устни, после тръсна глава, сякаш да отпъди неприятните мисли. Чудеше се на себе си. Какъв смисъл имаше да си припомня всякакви празни клюки? Никога не беше обръщала внимание на подобни сплетни. Миг по-късно влезе Велас и тя се зае с работата си. Да уталожва болката, да продължава живота, да вдъхва надежда там, където няма място за надежда.
Този следобед в новото крило на двореца се събраха сто тридесет и девет граждани на Фезана. За случилото се този ден не след дълго вече се говореше като за Деня на рова. Ето как стана всичко.
Наскоро завършената част от двореца във Фезана беше твърде необичайна по замисъл. Обширни спални помещения за настаняване на новите муардски войници, после също толкова обширна трапезария, където да се хранят, и накрая параклис, в който да се молят. Известният на всички Амар ибн Хайран, който съпровождаше гостите през редицата стаи, беше твърде любезен, за да засегне въпроса за основанията във Фезана да бъдат настанени нови войски, но никой от събраните градски големци не се залъгваше за смисъла на това разширение на казармите.
Ибн Хайран, който водеше остроумна и безупречно светска беседа, беше твърде сдържан и по още един въпрос, особено в такъв тържествен ден — все по-явните признаци на недоволство и непокорство в града. Ала някои от гостите си разменяха крадешком тревожни погледи. Онова, което виждаха, без съмнение беше смущаващо.
Дори нещо повече.
Странният замисъл при построяването на новото крило стана още по-очебиен, когато групата великолепно облечени мъже мина през столовата и продължи по дългия коридор. Тесният тунел, предназначен за отбранителни цели, както ги осведоми ибн Хайран, извеждаше в двора, където ваджиите щяха да извършат церемонията по освещаването. Там принц Алмалик, наследникът на честолюбивото Картадско царство, щеше да приеме първите хора на града.
Благородниците и най-преуспяващите търговци на Фезана един по един влизаха в тъмния коридор, придружавани от муардските войници. В края му ги блъсваше в лицето ослепителната слънчева светлина. Те спираха и примижаваха заслепени на границата между мрака и светлината, а в това време един слуга възвестяваше тържествено имената им.
И когато поредният големец пристъпваше, примигвайки, в обления от светлина двор и понечваше да се отправи към едва различимата бяла фигура, седнала върху възглавници в средата на двора, за да поднесе почитанията си, един от двамата муарди, застанали отстрани на тунела, му отрязваше главата.
Муардите, за които това не беше нещо необичайно, като че се наслаждаваха на работата си повече, отколкото изискваха задълженията им. Разбира се, в двора нямаше никакви ваджии. Новото крило на двореца беше осветено със съвсем различна церемония.
Муардите бяха грижливо подбрани. Нямаше грешки. Нямаше викове.
Двама забулени войници подхващаха падащите тела и ги повличаха към дъното на двора, където една кръгла кула се извисяваше над новия ров, който се пълнеше с вода от отклонената река Таварес. Телата на убитите политаха във водата от един нисък прозорец. Отрязаните глави бяха натрупани небрежно на кървава камара недалеч от мястото, където седеше принцът на Картада в очакване да се срещне с най-видните граждани на най-непокорния град, който щеше да управлява един ден — ако доживееше.
Оказа се, че принцът, чиито отношения с баща му не бяха особено сърдечни, не е бил осведомен за тази основна, отдавна замислена част на следобедната церемония. С нея цар Алмалик явно преследваше и други цели. Принцът беше попитал кога ще се появят ваджиите, но никой не можа да му отговори. След като първият фезанец се появи и беше посечен, а отрязаната му глава се търколи от свличащото се тяло, принцът спря да пита.