Конспирация за Короната

но, седна край огъня, свали си ботушите и запревива пръсти пред огни-

щето. Ейдриън, виконт Албърт Уинслоу, Мейсън Грамън и красива мла-

да жена предпочетоха столовете около дискусионната маса. Гуен, стопан-

ката на кръчмата, винаги устройваше пиршество, когато се завърнеха от

мисия и тази нощ не правеше изключение. В сегашното меню намираха

място кана пиво, печено говеждо, самун прясно изпечен сладък хляб, ва-

рени картофи, покрито с кърпа буренце бяло сирене, моркови, лук и голе-

ми кисели краставички от буркана, обикновено скрит зад бара. За Ройс и

Ейдриън тя не правеше икономии, затова присъстваше и черната бутилка

вино Монтмърси, внасяно чак от Вандън. Гуен винаги имаше запаси под

ръка, защото то бе любимо на Ройс. Всичко изглеждаше много изкусител-

но, но Ейдриън не прояви интерес към благините и насочи вниманието

си към жената.

– Е, как мина снощи? – запита Емералд, докато сядаше на коляното

на Ейдриън и му наливаше пенлива халба от вареното в кръчмата пиво.

Нейното истинско име бе Фалина Броктън, но всички работещи в тавер-

ната, или в съседния публичен дом, носеха прозвища от гледище на бе-

зопасността. Емералд, оживено и бодро сираче, бе главна сервитьорка в

„Розата и бодилът“ и една от двете жени, допускани в Тъмната стая по

време на среща.

– Студено – каза той, обгръщайки я през кръста. – Както и пътува-

нето насам, така че определено се нуждая от сгряване – придърпа я към

себе си и започна да я целува по врата, потъвайки в море чернокоси въл-

ни.

– Платиха ни, нали? – запита Мейсън.

Ковачът бе започнал да си приготвя неспирно натрупваща се чиния

почти в мига, в който седна. Той бе синът на някогашен превъзходен мед-

фордски металоработник, но бе загубил бащината работилница заради

комарджийски навици, комбинирани с лош късмет. Принуден да напусне

30

Майкъл Дж. Съливан

улица Занаятчийска, попадна в Долния квартал, където изковаваше под-

кови и пирони, докарвайки си достатъчно за ковачницата, алкохола и хра-

ната. За Ройс и Ейдриън той имаше следните предимства: евтин, местен, мълчалив.

– И още как. Аленда Ланаклин ни плати пълните петнадесет златни

тенента – каза Ройс.

– Добър улов – заяви Уинслоу, пляскайки щастливо с ръце.

– А стрелите ми как са? Закрепват ли се за тухлите? – запита Мей-

сън.

– Закрепваха се отлично – обяви Ройс. – Изваждането беше пробле-

мът.

– Освобождаването се е прецакало? – Мейсън бе загрижен. – Но аз

си мислех… е, не съм флетчър. Да бяхте отшили при такъв. Аз съм ковач.

Работя със стомана, не с дърво. Трионът с фини зъби – работеше, нали?

Ей това е ковашко изделие, в името на Мар! Но не и стрелите и определе-

но не такива като тези, дет' искахте. Не, сър. Рекох аз да потърсите майс-

тор на стрели и тъй трябваше.

– Спокойно, Мейсън – рече Ейдриън, изплувайки от буйната коса на