Конспирация за Короната

– При първия дъжд, предполагам – каза Мейсън.

На вратата се почука трижди. Якият ковач се надигна от стола си и

прекоси стаята.

– Кой е? – запита.

– Гуен.

Вдигна резето, отвори вратата. Влезе екзотична жена с дълга, гъста

черна коса и поразяващи зелени очи.

– Хубава работа, жена да няма достъп до собствената си задна стая.

– Съжалявам, момиче – каза Мейсън, затваряйки вратата след нея, –

но Ройс щеше да ме одере жив, ако бях отворил без да питам.

Гуен ДеЛанси бе загадка за Долния квартал. Имигрант в Аврин от

далечна Калис, бе оцеляла в града като проститутка и гледачка. Тъмна-

та й кожа, бадемовите й очи и високите скули бяха уникално чуждозем-

ни. Умелото нанасяне на грим и източният акцент я правеха съблазнител-

на илюзия, която благородниците намираха за неустоима. И все пак Гуен

не беше обикновена блудница. За три кратки години успя да натрупа пе-

чалба и купи пазарни права в окръга. Само благородниците имаха право

да притежават земя, но базиргяните преотстъпваха правото на търговия.

Не след дълго тя притежаваше изцяло или имаше дял в голям район от

Занаятчийска и по-голямата част от Долния квартал. Публичният дом в

Медфорд, по-често наричан само Дома, бе нейното най-доходоносно за-

ведение. Въпреки разположението му, благородници от близо и далеч по-

сещаваха скъпия бардак. Гуен се славеше с репутацията на дискретност, особено що се отнася до самоличността на мъже, които не можеха да си

позволят да се разчуе, че посещават бордеи.

– Ройс – рече Гуен, – един потенциален клиент посети Дома по-рано

вечерта. Бе твърде нетърпелив да говори с един от вас. Уредих ви среща

за утре вечер.

– Познаваш ли го?

– Разпитах момичетата. Никое от тях не го е виждало преди.

– Беше ли обслужен?

Гуен поклати глава:

34

Майкъл Дж. Съливан

– Не, интересуваше се от наемни крадци. Странно е как мъжът очак-

ва проститутките да знаят всичко, когато той търси информация, но смя-

та, че момичето ще пази неговите тайни до гроб.

– Кой говори с него?

– Тюлип. Каза, че бил чужденец, тъмнокож и спомена още, че имал

акцент. Може да е от Калис, но не съм се срещала с него и не мога да

кажа със сигурност.

– Сам ли беше?

– Тюлип не спомена нищо за спътници.

– Да говоря ли с него? – запита Албърт.

– Не, аз ще го сторя – отвърна Ейдриън. – Щом се рови насам, веро-

ятно очаква да види такъв като мен.

– Албърт, утре би могъл да дойдеш и да наблюдаваш вратата за не-

познати – добави Ройс. – Аз ще държа улицата под око. Да са се навърта-

ли нови наоколо?

– Доста беше натоварено; видях неколцина, които не разпознавам –

спомена Гуен. – Четирима са в главния бар сега, а по-рано имаше друга

групица от петима.

– Права е – потвърди Емералд, – сервирах на петимата.

– Какви бяха те? Пътници?