Конспирация за Короната

които сте наели за мен, имам предвид.

– Не, не за всеки – само за онези, които са готови да заплатят съот-

ветстващите на работата тененти.

– Тогава няма значение дали клиентът е престъпник или крал? – на-

меси се Емили.

Мейсън изръмжа:

– Престъпник, крал, каква е разликата?

Той се усмихна за първи път от началото на срещата; широката му

усмивка разкри липсващи зъби.

Отвратена, Аленда насочи вниманието си обратно към Уинслоу. Той

гледаше по посока на вратата, мъчейки се да види над главите на посети-

телите.

– Извинете ме, дами – каза, изправяйки се рязко. – Имам нужда от

ново питие, а персоналът изглежда пренатоварен. Ще наглеждаш ли да-

мите, Мейсън?

– Да не съм ти бавачка, педераст шантав! – провикна се подир ви-

конта Мейсън, докато онзи ставаше от масата и изчезна в тълпата.

– Ня… Няма да позволя такова отношение към Нейно Благородие –

храбро заяви Емили на ковача. – Тя не е дете, а знатна дама. А ти си пом-

ни мястото.

Изражението на Мейсън помръкна.

– Това е моето място. Живея пет проклети врати по-надолу. Тейко

ми помогна в построяването на тази зала. Брат ми работеше тук като гот-

вач. Майка ми също готвеше на това място, докато не я прегази една от

вашите благороднически каляски. Това е моето място. Вие сте тези, ко-

26

Майкъл Дж. Съливан

ито не си знаят мястото! – Мейсън стовари юмрук върху масата, карайки

свещта и дамите да подскочат.

Аленда придърпа Емили. В какво се забърках? Започваше да си мис-

ли, че Емили бе права. Изобщо не трябваше да се доверява на ненадежд-

ния Уинслоу. Тя наистина не знаеше нищо за него, освен че посещаваше

Есенното празненство в Акуеста като гост на лорд Дареф. Особено тя би

трябвало да е разбрала досега, че не всички благородници са благородни.

Седяха в мълчание, докато Уинслоу се върна без питие.

– Дами, ако обичате да ме последвате? – покани ги с жест виконтът.

– Какво има? – тревожно запита Аленда.

– Просто ме последвайте, моля.

Аленда и Емили напуснаха масата и тръгнаха по петите на Уинслоу

– през мъглата на дима от лула и препятствията в лицето на танцьори, кучета и пияници – до задната врата. Гледката зад бара правеше всичко

изтърпяно досега да изглежда възвишено. Попаднаха на пасаж, който бе

почти неразличим под мръсотията. Боклук се валяше навсякъде, а изх-

върляните от прозорците екскременти се смесваха с калта в откритите ка-

навки. Служещи за мостове дъски пресичаха смрадливата река, принуж-

давайки дамите да придърпват рокли над коленете, докато се провираха

напред.

Колосален плъх притича от купчина дърва, за да се присъедини към

други двама в отпадъчния улей.

– Защо сме на улицата? – Емили прошепна с треперещ глас.

– Не знам – Аленда отговори, отчаяно опитвайки се да овладее соб-

ствения си страх. – Май беше права, Еми. Не трябваше да се захващам с