Конспирация за Короната

городническа украса; носеше хубава, ако не натруфена, шапка с перо. Се-

деше на малка маса с набит чернобрадко, на свой ред издокаран в евтини

работни дрехи.

С приближаването им, Уинслоу се изправи и им придърпа столове.

– Добре дошли, дами – обяви с ведра усмивка. – Така се радвам, че

успяхте да се срещнете с мен тази вечер. Моля, седнете. Мога ли да по-

ръчам нещо за пиене?

– Не, благодаря – отвърна Аленда. – Надявах се престоят ни да не е

излишно удължен. Кочияшът ми не е особено внимателен и бих искала

да приключим с работата, преди той да реши да ни зареже тук.

– Разбирам; и ако ми бъде позволено да кажа, много мъдро, Ваше

Благородие. Но трябва да ви кажа с тъга, че доставката ви още не е прис-

тигнала.

– Не е? – Аленда усети стискане на ръката от страна на Емили в знак

на подкрепа. – Нещо не е наред ли?

– Уви, не мога да кажа. Не съм запознат с тънкостите на операцията.

Не се отегчавам с подобни дреболии. Но трябва да разберете, че това не

е лесна задача. Възможно е да възникнат всякакви поводи за закъснение.

Сигурна ли сте, че не желаете нищо?

– Не, благодаря – отвърна Аленда.

– Поне седнете.

Аленда хвърли поглед към Емили, чиито очи преливаха от притесне-

ние. Докато сядаха, първата прошепна:

– Да, зная, не трябва да се занимавам с крадци.

24

Майкъл Дж. Съливан

– Бъдете сигурна, Ваше Благородие – рече виконтът окуражително,

– не бих ви губил времето и парите или подложил на риск позицията ви, ако не бях абсолютно уверен в крайния резултат.

Брадатият се засмя тихо. Бе мургав и опърпан, ощавен от слънцето.

Огромните му ръце бяха груби и мръсни. Аленда наблюдаваше как нак-

ланя халбата до устните си. Когато я отдръпна, капки пиво необезпоко-

явани покапаха на масата през небръснатото му лице. Тя реши, че не го

харесва.

– Това е Мейсън Грамън – обясни Уинслоу. – Простете, че не го

представих по-рано. Мейсън е ковач тук в Долния квартал на Медфорд.

Той… е приятел.

– Наетите от теб лудаци са много добри – каза му Мейсън. Гласът му

напомни на Аленда за звука, издаван от колелетата на каляска върху ча-

къл.

– Нима? – попита Емили. – Възможно ли е да са откраднали древни-

те съкровища на Гленморган от Короносната кула на Ерванон?

– Какво? – поинтересува се Уинслоу.

– Веднъж чух слухове за крадци, които откраднали съкровище от

Короносната кула на Ерванон и го върнали обратно още същата нощ –

обясни Емили.

– Защо някой ще върши нещо такова? – запита Аленда.

Виконтът се засмя тихо:

– Сигурен съм, че това е само легенда. Никой крадец с ума си не би

действал така. Повечето хора не разбират прийомите на крадците. Исти-

ната е, че мнозинството от тях крадат, за да забогатеят. Проникват по къ-

щите или причакват пътници на пътя. По-храбрите отвличат благородни-

ци за откуп. Понякога дори отрязват по някой пръст от жертвата и го из-