Конспирация за Короната

това, че знае неизвестно за другите нещо. – Нападналите селото елфи са

били диви елфи, чистокръвни. Тукашните мелези не са нищо повече от

сбирщина мързеливи пияници.

– Хиляда години робство могат да причинят това всекиму – изтъкна

Гуен. – Мога ли да си получа дела, Албърт? Трябва да се връщам на ра-

бота. Тази нощ сред клиентите на Дома са владика, магистратът и Барон-

ското братство.

* * *

Сядайки на празна маса в Диамантената стая и разглеждайки посе-

тителите, Ейдриън още не се бе отърсил от вчерашното напрежение. Ста-

ята бе получила названието си от странната форма на разтеглен правоъ-

гълник, предизвикана от начина, по който пристройката се вместваше в

края на улица Капризна. Ейдриън познаваше – лично или по физиономия

– почти всички присъстващи. Фенерджии, кочияши, калайджии; обичай-

ната отбила се след работа тълпа. Всички изглеждаха уморени, захабе-

ни и мръсни; облечени в долнокачествени ризи и пристегнати като чувал

панталони не по мярка. Предпочитаха тази стая, защото бе по-тиха и мо-

жеха да ядат на спокойствие. Но един индивид се отличаваше.

Седеше сам в далечния край на залата с гръб към стената. На масата

му имаше само свещ; не си бе поръчал храна или пиво. Носеше широко-

пола филцова шапка, украсена със синьо перо. Жакетът му, облечен вър-

ху великолепна риза от златен сатен, бе направен от богат червен и черен

брокат с подплатени рамене. Сабята му беше закачена към прекрасен ко-

жен колан – в тон с ботушите му. Който и да беше той, определено не се

криеше. Под масата имаше вързоп, застъпен от единия му ботуш.

Щом Ройс изпрати Емералд с информацията, че улицата е чиста,

Ейдриън се изправи и прекоси стаята, спирайки се до празния стол пред

непознатия.

36

Майкъл Дж. Съливан

– Нещо против компания? – запита.

– Зависи – отвърна мъжът и Ейдриън отбеляза леко нахакания кали-

ански акцент. – Търся представител на организацията, наречена Ририя.

От нейно име ли говориш?

– Зависи какво искаш – Ейдриън отвърна с лека усмивка.

– В такъв случай, заповядай.

Ейдриън седна и зачака.

– Казвам се барон Делано ДеУитт и търся да наема талантливи люде.

Казаха ми, че наоколо има такива.

– Какъв тип таланти търсиш да наемеш?

– Умеещи да придобиват – отвърна ДеУитт. – Има нещо, което тряб-

ва да изчезне. Ако е възможно, бих предпочел да изчезне напълно. Но

трябва да стане тази нощ.

Ейдриън се усмихна:

– Съжалявам, Ририя не работи с такива кратки срокове. Твърде опас-

но. Надявам се разбираш.

– Съжалявам за времето. Опитах се да се свържа с организацията ви

миналата нощ, но ми казаха, че не сте налични. В позиция съм да напра-

вя риска ви оправдан.

– Съжалявам, но те имат стриктни правила – Ейдриън започна да се

изправя.

– Моля те, изслушай ме. Разпитах наоколо. Тези, които познават пул-

са на града, ми казаха за съществуването на двойка независими професи-