Конспирация за Короната

риеш плановете ни.

– Но ако ме измъчват и аз не зная плана, как ще се спася?

– Убеден съм, че ще ти повярват след четвъртия пирон – каза Ройс с

лукава усмивка.

Албърт сви лице и отпи друга голяма глътка от бирата си.

– Но вече може да ми кажете, нали? Как преодоляхте желязната вра-

та? Като се срещах с Белънтайн, останах с впечатлението, че и джудже с

пълен комплект инструменти не може да я отвори. Тя дори няма ключал-

ка за разбиване или мандало за повдигане.

– Е, твоята информация ни беше от полза – каза Ройс. – Затова я из-

бегнахме изцяло.

Виконтът изглеждаше объркан. Понечи да заговори, но вместо това

си отряза парче говеждо.

Ройс отпи от виното си и Ейдриън заговори:

– Покатерихме се по източната кула, или по-скоро Ройс го стори и

сетне ми спусна въже. Не беше толкова висока, но беше най-близо до та-

зи, която ни интересуваше. Използвахме стрелите на Мейсън, за да свър-

жем двете кули и сетне пропълзяхме по въжето.

– Но в кулата няма прозорци – Албърт протестира.

– Кой говори за прозорци? – намеси се Ройс. – Стрелите се закрепи-

ха в покрива на по-високата кула.

– Мда, както казах, майсторска изработка – гордо каза Мейсън.

– Така, това ви отвежда до кулата, но как влязохте? През комина? –

запита Албърт.

– Не, бе прекалено малък, освен това гореше огън – отвърна Ейдри-

ън. – Така че използвахме второто инструментче на Мейсън (малък трион

със ситни зъби) и прерязахме покрива. Всичко вървеше по план, докато

Арчибалд не реши да посети кабинета си. Знаехме, че рано или късно ще

напусне, затова зачакахме.

– Можехме просто да се смъкнем долу, да му прережем гърлото и

вземем писмата – настоя Ройс.

– Но не ни беше платено за това – напомни му Ейдриън. Ройс под-

бели очи в отговор, а другият продължи, без да му обръща повече внима-

ние. – Както казвах, лежахме на покрива под ожесточения вятър. Копеле-

то стоя два часа в стаята.

– Бедното ми – измърка Емералд и се сгуши в него като котка.

32

Майкъл Дж. Съливан

– Добрите новини бяха, че той извади писмата, докато ние го наблю-

давахме през прорезите, така че веднага узнахме за сейфа. Сетне в двора

влезе карета и никога няма да познаеш кой беше в нея.

– Маркизът е пристигнал, докато вие сте били на покрива? – запита

Албърт с пълна уста говеждо.

– Да, точно тогава разписанието ни се усложни. Арчибалд напусна

кулата, за да се срещне с маркиза и ние бяхме на ход.

– Значи – Емералд рече наслуки, – отворихте покрива като тиква.

– Точно така. Спуснах Ройс в кабинета. Той отвори сейфа, сложи

фалшивите писма и аз го издърпах обратно. Точно като поставяхме отря-

заното на мястото му, Арчибалд и Виктор влязоха. Почакахме, за да се

убедим, че няма да ни чуят. Той извади писмата веднага и беше доста за-

бавно да се гледа реакцията му, когато откри празните пергаменти. Тога-

ва нещата бяха станали доста шумни, така че решихме да се възползваме