Конспирация за Короната

мълча за момент и се размърда неловко.

– Да не си гледал жена му прекалено дълго? – запита Ейдриън.

Мъжът кимна и наведе глава:

– Предизвикан съм на дуел утре по обед.

– И искаш Ририя да открадне графския меч.

Бе твърдение, не въпрос; но ДеУитт кимна отново.

– Аз съм част от кортежа на херцог ДеЛоркан от Дагастан. Пристиг-

нахме в Медфорд преди два дни за търговски преговори под патронажа

на крал Амрат. Имаше пиршество в наша чест и Пикъринг бе там – ба-

ронът избърса нервно лицето си. – Никога не съм бил в Аврин преди; за

Марибор, та аз не знаех коя е! Дори не подозирах, че му е жена: до мо-

мента, в който бях зашлевен с ръкавица.

Ейдриън въздъхна.

– Това не е лесна работа. Да се вземе ценен меч от нощн…

– А, но аз улесних нещата – каза ДеУитт. – Графът, също като мен,

гостува на краля докато траят преговорите. Покоите му са близо до тези

на моя херцог. По-рано днес се промъкнах в стаята му и взех меча. Нао-

коло имаше много хора, паникьосах се и го хвърлих в първата попаднала

ми отворена врата. Трябва да бъде изваден от замъка преди графът да за-

бележи липсата му, защото иначе лесно може да бъде намерен.

– И къде е сега?

– В кралския параклис. Не се охранява и се пада точно през залата

от една празна спалня с прозорец. Мога да уредя последният да остане

отворен през нощта. Също така по стената се вие бръшлян. Ще бъде лес-

на работа.

– Тогава защо ти не го направиш?

– Ако заловят крадци с меча, те ще изгубят само ръцете си, но ако

хванат мен, репутацията ми ще бъде унищожена!

– Разбирам причината за безпокойството ти – рече язвително Ейдри-

ън, но ДеУитт не усети.

38

Майкъл Дж. Съливан

– Точно така! Сега, виждайки как аз съм свършил по-голямата част

от работата, вече не звучи толкова зле, нали? Преди да отговориш, позво-

ли ми да разширя предложението с това.

С известно усилие, баронът издърпа вързопа и го сложи на масата.

Металически звън се разнесе при допира на чантата с дървото.

– Вътре ще намериш сто златни тенента.

– Разбирам – отвърна Ейдриън, вперил очи в чантата и опитвайки се

да диша равномерно. – И плащаш предварително?

– Естествено, не съм глупак. Зная как стават тези неща. Плащам по-

ловината сега и половината като получа меча.

Ейдриън пое друг контролиран дъх, кимайки и припомняйки си да

остане спокоен.

– Значи предлагаш двеста златни тенента?

– Да – каза ДеУитт разтревожено. – Както може да се убедиш, това е

много важно за мен.

– Очевидно, ако работата е толкова лесна, колкото казваш.

– Значи мислиш, че ще го направят? – нетърпеливо питане.

Ейдриън се отпусна в стола, а ДеУитт се наклони напред тревожно.

Приличаше на изправен пред съдия, очакващ присъда по обвинение в

убийство.

Ройс щеше да го убие, ако се съгласеше. Едно от основните правила

на Ририя бе никога да не се наемат с кратко предизвестие. Имаха нужда