Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
тези хора. Не ме интересува какво казва виконтът. Хора като нас просто
не трябва да имат работа с хора като тях.
Виконтът ги преведе през дървена ограда и покрай две бараки до не-
що като бледно копие на обор. Малко повече от колиба с четири отделе-
ния, всяко запълнено със сено и кофа вода.
– Така се радвам да ви видя отново, Ваше Благородие – мъжът отп-
ред се обърна към нея.
Аленда можеше да каже само, че това беше по-едрият от двамата, но
не си спомняше името му. Беше ги видяла само за кратко на уредената от
виконта среща, провела се на самотен път в нощ, по-мрачна от тази. Сега, с растящата луна и смъкнатата му качулка, тя можеше да види лицето му.
Висок, с недодялани черти и дрехи, но не жесток или заплашителен на
вид. Бръчици, чийто източник можеше да бъде и смях, придърпваха кра-
ищата на очите му. Аленда си помисли, че поведението му е удивително
27
Конспирация за Короната
бодро, дори приятелско. Не можа да не забележи, че е красив; реакция, която не очакваше по адрес на срещнат на подобно място. Бе облечен в
зацапани кожени дрехи и добре въоръжен. На лявата си страна носеше
къс меч с неукрасена дръжка. Отдясно носеше подобен меч, по-дълъг. На
гърба му си почиваше огромно острие, дълго почти колкото него самия.
– Казвам се Ейдриън, ако сте забравили – каза той и гарнира предс-
тавянето със съответстващ поклон. – А коя е прекрасната дама с вас?
– Това е Емили, моята прислужница.
– Прислужница? – Ейдриън се направи на изненадан. – С нейната
изтънченост бих я взел за дукеса.
Емили наведе глава и за първи път от началото на пътуването, Ален-
да я видя да се усмихва.
– Дано не сме ви накарали да ни чакате прекалено дълго. Виконтът
ми каза, че заедно с Мейсън са ви правили компания?
– Да, така е.
– Господин Грамън разказа ли ви тъжната история как майка му била
прегазена от безчувствена кралска карета?
– Да, стори го. И трябва да кажа…
Ейдриън вдигна ръце в шеговита защита.
– Майката на Мейсън си е жива и здрава. Живее на улица Занаят-
чийска в дом, значително по-добър от коптора, където се подвизава той.
Никога не е готвила в „Розата и бодилът“. Той разказва тази история на
всеки благородник, за да го накара да мине в защита и изпита вина. Има-
те извиненията ми.
– Благодаря ти. Той бе доста груб и коментарите му бяха повече от
леко обезпокоителни, но сега… – Аленда спря. – Имате ли… искам да ка-
жа, дали… Успяхте ли да ги вземете?
Ейдриън се усмихна топло, сетне, обръщайки се, се провикна през
рамо към конюшнята.
– Ройс?
– Ако знаеше как се връзва правилен възел, нямаше да се забавя тол-
кова – рече глас от вътрешността. След миг другата половина от двойката
се появи и присъедини към тях.
Аленда извика спомена за него с по-голяма лекота, защото той бе по-
обезпокоителният от двамата. Беше по-дребен от Ейдриън и притежава-
ше елегантни черти, тъмна коса и тъмни очи. Бе облечен в слоеве черно: с туника до коленете и дълга наметка, диплеща се около него като сянка.
Не се виждаше нито едно оръжие. Въпреки по-дребната фигура и видимо
невъоръженото състояние, Аленда изпитваше страх от него. Студените
28
Майкъл Дж. Съливан
му очи, безизразното лице и лаконичните обноски излъчваха топлината
на хищник.
От туниката си Ройс измъкна куп писма, обвити със синя панделка.
Подавайки им ги, рече:
– Не бе лесно да ги докопаме преди Белънтайн да свари да ги покаже
на баща ви. Надпреварата: мина на косъм, но в крайна сметка успешно.
Изгорете ги, за да предотвратите подобни случки.
Тя се взираше в пакета и се усмихваше облекчено.
– Не мога да повярвам! Не зная как сте го направили, нито как да ви
се отблагодаря.
– Плащане би било достатъчно – отвърна Ройс.
– О, да, разбира се – тя подаде снопчето на Емили, развърза кесията
от кръста си и я подаде на крадеца. Той бързо провери съдържанието, зат-
вори я и я подхвърли на Ейдриън, който я мушна в жителката си, докато
се отправяше към конюшнята.
– И внимавайте. С Гаунт играете опасна игра – каза Ройс.
– Чел си писмата ми? – запита тя изплашено.
– Не. Страхувам се, че не платихте достатъчно за това.
– Тогава как зна…
– Подочухме баща ви й Арчибалд Белънтайн. Маркизът привидно не
повярва на графските обвинения, но аз съм убеден в обратното. Писма
или не, баща ви вече ще ви наблюдава внимателно. Освен това маркизът