Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
Правех, каквото мислех, че е правилно по онова време - излизайки от устата му, това звучеше
банално, каквото и беше.
- И отново би го направил.
- Имаш предвид, както ти би решила да ме убиеш? - изстреля в отговор. - Да, предполагам, че бих. Така че сме квит. Бих се опитал да намеря начин да опазя децата живи, а ти
би мамила хората да вземат отрова.
Можеше да чуе ехото от вика си във внезапната тишина. Тя беше скована, кожата около
устата ѝ беше опъната, бузите ѝ горяха. „Идиот!“ Трябваше да остане спокоен, да бъде разумен.
Ако притиснеш хората твърде силно, те избухват. „Съжалявам, татко, съжалявам, аз съм виновен.
Няма да го направя повече.“
- Аз никога... - Тя прочисти гърлото си. - Никога не е измама. Когато на някого вече не
може да се помогне, когато няма надежда, е избор. Когато знаем със сигурност, когато кучетата
ни предупредят, че някое дете се - сивите ѝ очи се стрелнаха настрани - променя, е все още
избор.
- Избор между какво и какво?
- Ти какво мислиш, Крис? Ако ти се променяше, ако знаеше, че би се опитал да убиеш
приятелите си, хората, които обичаш... да не ми казваш, че би избрал да станеш един от тях?
- Между какво и какво? - попита той отново. В този момент разбра напълно защо Питър
беше устроил Зоната. Въпреки тайните и лъжите той знаеше, че приятелят му все още го обича и
би умрял за него. Ако Питър му се беше доверил, щеше ли да му помогне?
„Може би щях. Защото ако промяната засегнеше Алекс... или Питър... аз никога не бих могъл
да дръпна спусъка.“ Можеше да се обзаложи, че Питър се е чувствал не по-различно, като е
гледал приятелите си и хората, които обича, да се променят пред очите му. Той сигурно се е
опитал да намери начин. Където има живот, има и надежда. Можеше да се променят обратно, да
се оправят. Номерът беше да ги държиш достатъчно дълго време живи, да им дадеш този шанс.
„Да, но колко дълго би провеждал експеримента? Месеци? Години? Надеждата има ли краен
срок?“
- Не ми казвай, че сте пускали всяко дете, което мислите, че се променя, да се скита
наоколо! Какъв е изборът? - Осъзна, че си търси повод да се скара, начин да удари. - Какво
правите? Заключвате ги да умрат от гладна смърт или ги застрелвате само когато побеснеят?
- Не ни съди! - Сивите ѝ очи станаха сурови. - Да не си посмял! Не ти дължа отговори, Крис. Мислиш, че ни превъзхождаш, нали? Не знаеш нищо за нас.
- Ти също не ме познаваш. Дори не те интересува моята гледна точка. Вече си ме осъдила
- гласът му беше несигурен. Тихото къкрене в корема му беше вече почти кипене. - Добре тогава, да смятаме малко, Хана, защото математиката е чиста, първична и толкова научна, че Джейдън
би одобрил. Не можеш да нагласяваш цифрите. Няма спор относно две плюс две.
- Това е безсмислено...
Той се понесе към нея.
- Без да броим мен и Нейтън, има единайсет тела в онази къща на смъртта. Да приемем,
че групата е започнала с двайсет души, това значи, че горе-долу сте изгубили седемдесет
процента от първоначалната популация за пет месеца.
- Някои от тези хора бяха стари.
- Но болшинството не са били, така ли е? Някои деца са се променили и вие или сте ги
убили, преди да се променят изцяло, или след като са го направили. Но е имало и други, Хана.
Други, които са били болни, а вие не сте могли да им помогнете. И те са умрели.
- Не можеш винаги да мамиш смъртта, Крис.
„Да, но има време за всичко, нали? Дори за смърт. - После помисли: - Махни се от главата
ми, Джес!“ На глас каза:
- Да изключим децата, които са се променили! Ами другите, тези, които са били просто
болни? Защо да не приемете помощ? Хана, сметни! При това темпо до края на годината от вас
няма да остане никой.
- За това ли дойде, Крис? - гласът ѝ беше студен. - Да ни убедиш да се върнем с теб?
- Може би. В началото.
- Ами сега?
- Не мога да разбера. - Той вдигна ръце. - Не знам. Мисля, че има по-добър начин, отколкото просто да се предадеш и да се примириш.
- Искаш да се бориш?
- Разбира се, че искам да се боря. Животът може да не е страхотен, но е по-добър от
смъртта. Просто не знам как да променя нещата в Рул и дали изобщо мога.
- Там ли искаш да отидеш? Обратно в Рул?
- Не знам. - Ако дядо му имаше думата по въпроса, щеше да е или мъртъв, или в
затворническата къща, преди да има възможност да направи каквото и да било. - Всичко това за
Исак беше нагласено. Трябвало е да разбера за Джес и за Саймън, и за Йегър. Трябвало е да