Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
- Спокойно, Илай! Още говоря - каза Крис. Мина дотича при него, изсумтя приветствено
в ръката му, после веднага се тръшна по гръб, а опашката ѝ тупаше радостно. Ухилен, той се
подчини и зачеса корема ѝ бързо, от което кучето започна да се гърчи. - Харесва ли ти това, момиче, харесва ли ти? - каза той, докато задните крака на кучето се движеха в кръгове. - Добро
момиче!
- Такова е бебе. - Падайки на колене, Ели забърса настрани къдрица с цвят на царевична
свила, която беше избягала от лявата ѝ плитка, за да се накъдри на слепоочието ѝ. - Сякаш
никога не ѝ обръщам внимание.
- Няма нищо - каза Крис, а Мина опъна предните си крака и изпусна блажен стон. -
Харесва ми. Моето куче правеше така всеки път.
- Липсва ли ти?
- Да. Джет е добро куче. Обзалагам се, че ще ти хареса. - Крис потупа корема на Мина,
после погледна малкото момиче. - За риба ли отиваш?
- Винаги ходи за риба - включи се Илай.
Ели завъртя преувеличено очи към Крис.
- Чудех се, може би... след няколко дни, ако те пуснат... искаш ли да дойдеш с мен?
- Да - каза той, но не устоя да не задълбае. - Но, предполагам, всичко зависи от това дали
Исак и Хана мислят, че ще те изям.
- Боже! - Лицето на Илай помръкна. - Не бъди такъв идиот!
Обнадежденият блясък на лицето на Ели помръкна.
- Те не мислят така, Крис. Но, нали разбираш, трябва да са сигурни.
- Да, да. - „Не бъди такова лайно!“ - Извинявай! Обикновено не съм такъв задник... ъ-ъ...
такъв гадняр.
- Няма нищо. Ти си просто объркан. - Но усмивката ѝ беше пo-несигурна отпреди.
- Това не е извинение. - Пресегна се над кучето, затъкна къдрицата зад ухото ѝ и остави
ръката си да се задържи за момент, наслаждавайки се на изчервяването от приятната изненада,
което се разпростря по лицето ѝ. Сладко хлапе, но той можеше да види тъгата в тъмните кръгове
под очите ѝ. - Най-малкото, което мога да направя, е да бъда мил с момичето, което ми спаси
живота. И недей да спориш! - Той вдигна пръст. - Наистина е голяма работа.
- Да, предполагам. - Ели изглеждаше толкова доволна, че щеше да се пръсне. - Сега, след
като се чувстваш по-добре, може ли да ти задам един въпрос?
- Разбира се - каза го достатъчно лесно, но усети как стомахът му се връзва на възел от
предчувствие. - Давай!
- Преди да дойда тук, имах едни приятели. - Ели загриза долната си устна. - Алекс и Том.
Не са на моята възраст, а по-големи като теб. Дори мисля, че Том беше още по-стар. Беше войник
като баща ми, но Том е бил в Афганистан, не в Ирак, и е работил с бомби и такива неща. Все
едно, всички бяхме заедно. Те... те се грижеха за мен, но после ни разделиха. Когато Том... -
Очите ѝ блеснаха и устата ѝ се изкриви по начина, по който всяко малко момиче би го
направило, ако се опитваше много силно да не се разплаче. - Когато онези възрастни ме взеха, Том беше ранен и...
С нарастваща тревога той слушаше как тя разказва история, която вече беше чувал и преди.
Още от онази сутрин на снега, когато беше изпитал такава болка и страх да събере две и две, знаеше, че този момент ще настъпи. До тази секунда той се чудеше какво ще направи и защо това
трябва да е проблем.
„Това дете си рискува кожата заради теб. Най-малкото, което можеш да направиш, е да бъдеш
мъж.“
- Така че се чудех... - Ели спусна поглед към ръцете си, сякаш се страхуваше да намери
отговора в лицето му. - Ами ако Том и Алекс... ако са стигнали до Рул? - Една сълза се спусна
към пръстите ѝ.
С все още обърнати настрана очи Ели избърса буза с кокалчетата си.
- Те там ли са? Добре ли са?
Той винаги щеше да се мрази заради това.
- Съжалявам, Ели - каза, - но никога не съм ги срещал.
„Такъв си задник!“ Крис гледаше през прозореца как Исак слага ръка на главата на малкото
момиче. Това, изглежда, освободи нещо, защото Ели внезапно обви с ръце кръста на стареца и
зарови лице. Дори от два етажа височина и през два декара Крис можеше да види как раменете
на момиченцето потрепват. „Тя е единствената, на която ѝ пука, а ти я лъжеш.“
- Да, ама и на теб да ти дадат отрова, да те отрежат от няколко шипа и да те оставят да
умреш, да видим как ще се чувстваш! - Самоотвращението на езика му беше толкова плътно, че и
бутилка вода за уста нямаше да отмие вкуса. - Мислиш ли, че ще те харесва толкова, след като
открие, че заради теб са убили Алекс? Че си решил, че е по-лесно да се преструваш, че това, което става в Зоната, не е странно? - Нямаше да се учуди, ако Ели изискаше отряда за разстрел, и