Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
солидно замръзнал и буквално твърд като камък. Тя едва успя да изчегърта няколко шоколадови
късчета.
„Може би е по-добре. - Тя затвори очи и се наслади на сладкото шоколадово топене върху
езика си. - Може да го повърна, ако ям твърде...“
Едно „шип-шип, пук-пук“ кипна в носа ѝ и тя разбра, секунда преди той да я бутне
предупредително по рамото: Дарт ставаше нетърпелив.
- Иди си го начукай, Дарт!
Но все пак, когато се пресегна за ножа, тя го направи бавно. Нямаше нужда да дава
извинение на хлапето. Поставила блокчето на дървения под, тя пъхна върха на ножа в шоколада, точно зад първия бадем, после го разлюля напред-назад, натискайки здраво, докато десертът не
се разчупи в малък дъжд от покрит с шоколад кокос.
- О-о-о! Не знаеш какво пропускаш, Дарт. От друга страна, ще има повече за мен. -
Наплюнчвайки пръст, Алекс обра всички късчета, после го пъхна в устата си. - О, благодаря ти, боже! - изстена. Определено щеше да вземе всички обвивки за по-късно. Щеше да ги облизва
хубаво и дълго. Пъхайки отчупеното парче в устата си, тя го натъпка в бузата си като катерица.
Останалото зави грижливо, а после го пусна във вътрешния си джоб. Там телесната ѝ топлина
щеше да размрази лакомството. Все още умираше от глад, но дори малкото парченце шоколад
накара кръвта ѝ да се развълнува.
„Да. Е, не бъди лекомислена, скъпа!“ Десертът можеше да е целият ѝ късмет. Не виждаше
никакво рибарско оборудване, а носът ѝ не беше открил нищо друго, освен онзи странен аромат
на лагерен огън и миризмата на болница. Откъде ли идваха? Не изглеждаше да има още много
неща тук, като се изключеха бюрото и другата етажерка за книги - направена от хлътнали дъски
и подпряна на циментови тухли, тя бе запълнена с книги с твърди и меки корици. Много
романи, все неща, които или беше чела, или възнамеряваше да прочете, но така и не й се удаде
възможност. Толкин, Азимов, Бредбъри, Матисън. Разкъсан и подлепен със скоч екземпляр на
„Краят на детството“. „Повелителят на мухите“. „Дюн“ - книга, която тя бе прочела, докато беше
на хемодиализа; мантрата за страха, който погубва разума, изглеждаше съвсем реално, докато тя
гледаше как оноба „кап-кап“ на жълтата отрова се влива във вените ѝ. Добра колекция и на
Стивън Кинг: „Мъртвата зона“, „Град Отчаяние“ и „Сблъсък“. „Дума Ки“. „Гънка във времето“
се разпадаше, а гръбчето на „Хълмът Уотършип“ беше толкова намачкано, че едва се четеше
заглавието.
Но имаше и един тон по-нови учебници. „Биология на вълците“. „Видообразуване на
бозайниците“. „Екология на консервационната биология“. „Водач на глутницата: вълците от
мичиганския остров Роял“. По-голяма купчина по популационна генетика и еволюция. Една
трета от рафта беше посветена само на история. „Там, където броди бизонът: Рузвелт и
укрепената пустош“. „Когато царуваше мрак: Рухване на цивилизациите в Средновековието“.
- Еха! - промърмори тя. Ненаситен читател, който си падаше по история и бе също така
упорит изследовател на бозайниците, беше последното, което очакваше. От друга страна, Питър
беше добър в разрешаването на проблеми. Човек, който очевидно беше мислил за разпределяне
на ресурсите. Някой, който би признал, че храненето на Променените осигурява допълнителни
ползи като един спретнат буфер между Рул и останалия свят. Някак си се връзваше, че би чел за
Тъмните векове.
Тя нямаше нищо против да поседи тук за малко. „Краят на детството“ изглеждаше ужасно
изкушаваща. Както и всичкият този Стивън Кинг. Да препрочете Гънката, щеше да бъде като
подхващане на разговор с най-добрия ти приятел от мястото, докъдето сте стигнали при
последната си среща. Крис също щеше да хареса това. Момче, което беше изпразнило и
преместило цяла пътуваща библиотека, вероятно би искало да хвърли един поглед на тези книги.
Ако се измъкнеше от това, трябваше да го доведе тук.
„Не се увличай! - Трябваше да бъде практична. - Можеш да мечтаеш, но храната е на първо
място.“
Претърсването на всяко палто и обръщането на всички джобове не ѝ донесе нищо освен
смачкана шепа банкноти, извадени от едно дънково яке, които тя натъпка в един джоб на
парката си. Подпалките са си подпалки. Тъкмо връщаше обратно якето, когато спря. Дрехата
беше голяма и - както къщата за лодки - имаше усещане за по-голямо момче. Ароматът беше на